Глен Кук - Черният отряд

— Този глупак ще се наниже върху скалите!

Сепнах се. Корабчето летеше към опасността. Направи плавен завой и избегна катастрофата на няма и сто метра, после се върна на първоначалния си курс.

Ето една свежа тръпка днес — подметнах аз.

— Някой път, като се изкажеш без грам сарказъм, ще се гътна и ще умра, Знахар!

— Това ме пази от лудостта, приятел.

— Съмнявам се, Знахар. Съмнявам се.

Върнах се към съзерцанието на моето утре. По-добре, отколкото да се взирам в миналото. Но то отказваше да свали маската си.

— Идва насам — констатира Брестака.

— Какво? О! — корабчето се люлееше по вълните и едва си проправяше път, ала носът му сочеше брега под лагера ни.

— Искаш ли да съобщим на Капитана?

— Предполагам знае. От наблюдателите във фара.

— Аха.

— Но все пак го дръж под око, да не стане нещо.

Бурята вече се насочваше на запад, като закриваше хоризонта и обгръщаше морето в сянката си. Студено сиво море. Внезапно изпитах ужас от прекосяването му.

Корабчето донесе новини от контрабандистите, приятели на братята магьосници. След срещата с тях Едноокия се нацупи и се вкисна още повече, събрал лошото настроение на всички времена. Дори избягваше да се дърля с Гоблин, което беше равносилно да не диша. Понасяше тежко смъртта на Тъпана и мъката отказваше да го напусне. На всичкото отгоре той не пожела да ни каже какви са вестите от приятелите му.

И Капитана не беше по-добра компания. Направо стана непоносим. Мисля, че хем копнееше за новата земя, хем се боеше от нея. Договорът означаваше потенциално прераждане за Отряда, пречистване от стари грехове, но командирът ни имаше съмнения относно службата, на която постъпваме. Подозираше, че Синдика е бил прав за северната империя.

Денят след посещението на контрабандистите донесе студени северни ветрове. Рано привечер в полите на носа плъзна мъгла. След здрачаване от нея се измъкна голяма лодка и пристана на брега. Легатът идваше да ни вземе.

Събрахме багажа си и започнахме да се сбогуваме с лагерните последователи, примъкнали се от града. Животните и екипировката ни щяха да ги наградят за вярата и приятелството им. Прекарах тъжен, нежен час с жена, за която означавах повече, отколкото съм подозирал. Не проляхме сълзи и не си изрекохме лъжи. Оставих и спомени и част от моята патетична съдба. Тя ме остави с буца в гърлото и чувство за загуба, което не бе съвсем илюзорно.

— Стига, Знахар — промърморих, докато се мъкнех надолу към брега. — Не ти е за пръв път! Ще я забравиш, преди да стигнеш Опал!

Половин дузина лодки се струпаха на пристана. Щом някоя се напълнеше, северните моряци я тласваха в прибоя. Гребците я подкарваха по вълните и за секунди очертанията й се стопяваха в мъглата. Празна лодка я заместваше веднага. Всяка втора товареше снаряжение и вещи.

Един моряк, който говореше местния език, сподели с мен, че на черния кораб има предостатъчно място за всички. Легатът беше оставил войниците си в Берил — охрана за новия Синдик, марионетка от Червения клан и далечен роднина на предишния ни господар.

— Дано имат по-Малко проблеми от нас — казах и се оттеглих да поумувам насаме.

Легатът сменяше своите хората с нашите. Подозирах, че ще ни използва, че сме тръгнали, към нещо по-мрачно, отколкото можем да си въобразим.

Няколко пъти по време на товаренето чух далечен вой. Отначало реших, че това е песента на Скалата. Но въздухът не помръдваше. Поредното му долитане разпръсна всякакви съмнения. Настръхнах целия.

Ние с Интенданта, Капитана, Лейтенанта и тримата магьосници изчакахме последната лодка.

— Няма да дойда — обяви Едноокия, когато боцманът ни покани на борда й.

— Я скачай вътре — каза му меко Капитана.

Такъв му е тонът, когато стане опасен.

— Напускам. Смятам да поема на юг. Отдавна отсъствам, сигурно са ме забравили…

Капитана ни посочи с пръст и махна с палец към кораба. Едноокия смогна да извика:

— Ще ви превърна в щрауси…

Мълчаливия запуши устата му с длан и не му позволи да довърши. Завлякохме го до лодката. Дърпаше се като змия върху жарава.

— Оставаш със семейството — меко го увери Капитана.

— На три — изписка Гоблин весело и преброи набързо.

Малкият чернокож човечец прелетя над борда, гърчейки се във въздуха. Приведе се с проклятия над планшира и ни обля със слюнки. Развеселихме се, като видяхме, че показва някакви чувства. Гоблин го прикова към една седалка.

Моряците отблъснаха лодката. В мига, когато греблата се забиха във водата, Едноокия се примири. Изглеждаше като човек, поведен към бесилото.