Глен Кук: Черният отряд

Моралната дилема нарастваше заедно със залозите.

— Не сме герои — продължи Капитана. — Яки сме. Упорити сме. Стараем се да спазваме договорите си. Но не гинем в името на предварително изгубени каузи.

Възразих — гласът на традицията, който се противопоставя на неизказаното му предложение.

— Залогът тук е оцеляването на Отряда, Знахар.

— Взели сме златото, Капитане. Честта ни е залогът в играта. От четири века Черният отряд е спазвал всяка буква от договорите си. Разгледай Книгата на Основанието, записана от хроникьора Корал, докато Отрядът служел на Архонта на Кокала — по време на въстанието на Хилядарите.

— Ти си я разглеждай, Знахар.

— Позовавам се на правото си на свободен войник! — раздразних се аз.

— Има правото да говори — съгласи се Лейтенанта. По-голям традиционалист е и от мен.

— Добре. Нека говори. Не е нужно да го слушаме — въздъхна Капитана.

Преразказвах им най-черните мигове в историята на Отряда… докато не осъзнах, че споря със самия себе си. Част от мен бе готова да престъпи буквата на договора.

— Свърши ли, Знахар?

Преглътнах.

— Намерете ми законова вратичка и се присъединявам към вас.

Тъпана ме поздрави с подигравателно барабанене. Едноокия се изкиска:

— Това е работа за Гоблин, Знахар. Бил е адвокат, преди да се захване със сводничество.

Гоблин се хвана на въдицата.

— Аз да съм бил адвокат? Майка ти е била на адвоката…

— Стига! — Капитана удари по масата. — И Знахаря е наша страна. Действайте! Намерете му вратичката!

Останалите — Дори Лейтенанта! — се спогледаха с облекчение. Като хроникьор моето мнение се приемаше с повече тежест, отколкото ми се искаше.

— Очевидният изход е унищожението на човека, с когото сме се обвързали — отбелязах. Думите ми увиснаха във въздуха като стара, кисела воня. Като смрадта в гробницата на форвалака. — В момента сме съсипани. Кой ще ни обвини, ако край нас се промъкне убиец?

— Имаш помийна яма вместо глава, Знахар — обади се Тъпана и отново забарабани в моя чест.

— Присмял се хърбел на щърбел. Ще запазим честта си, поне формално. И ние имаме провали. Не са по-редки от успехите ни.

— Идеята ми харесва — съгласи се Капитана. — И да се пръскаме, преди Синдика да се появи да пита какво става. Тъпан, ти остани. Имам задача за теб.

Настъпи нощта на писъците. Гореща, лепкава нощ — от онези, които изтриват и последната нишка, разделяща цивилизования човек от чудовището, което се таи в душата му. Писъците се носеха от пренаселени домове, където страхът и жегата бяха пропукали оковите на чудовището.

Студен вятър се втурна от пристанището, последван от тежки буреносни облаци и отнесе смрадта на Берил. Светкавици затанцуваха във въздуха. Пороят изми улиците. На утринната светлина градът изглеждаше напълно променен — стихнал, студен, чист.

Вървяхме към вълнолома по осеяните с локви улици. Канални води още ромоляха във вадите. До обед въздухът отново щеше да натежи като олово, по-влажен от когато и да било.

Тъпана ни очакваше в наетата междувременно лодка. Отбелязах:

— Колко прибра от сделката? Това корито изглежда така, все едно ще потъне, преди да стигне острова.

— Нито грош, Знахар — усетих разочарованието в гласа му. Той и брат му бяха големи крадльовци и черноборсаджии. — Нито грош! Работата е по-сериозна, отколкото предполагаш. Собственикът й е контрабандист.

— Склонен съм да ти повярвам. Ти сигурно знаеш най-добре…

При все това колебливо прекрачих борда. Той се намръщи.

Неписано правило — да се преструваме, че Тъпана и Едноокия не са сребролюбци.

Тръгвахме по море, за да сключим споразумение. Тъпана имаше картбланш от Капитана. Ние с Лейтенанта го придружавахме, за да го настъпваме, ако се отнесе нанякъде. Мълчаливия и половин дузина войници ни съпровождаха демонстративно.

От Острова ни прогони митническа лодка. Изчезнахме, преди да пресече пътя ни. Приведох се и надникнах под гика 1 1 Гик — напречната греда, на която се закрепва и опъва платното, при лодките и яхтите се върти свободно спрямо главната мачта. — Б.пр. . Черният Кораб растеше пред очите ни.

— Проклетникът прилича на плаващ остров!

— Огромен е — изръмжа Лейтенанта. — С такива размери няма да издържи при буря.

— Че защо? Откъде знаеш? — дори изплашен, пак изпитвах любопитство към братята си.

— Плавал съм като юнга на младини. Изучих корабите…

Тонът му не насърчаваше допълнителен разпит. Повечето от нашите предпочитат да запазят в тайна миналото си. Съвсем предвидимо за сбирщина негодяи, събрани от сегашните си и минали изяви в стил „ние срещу целия свят“.