Глен Кук: Бялата роза

— Онова, което ще прави всъщност, е да ти помага да си пъхаш носа наоколо там, където не бива, нали?

Боманц хвърли колеблив поглед към витрините на магазина. Живееше в състояние на напълно осъзната параноя.

— Сега е Годината на кометата. Призраците на Покорените ще се надигнат да скърбят за отминаването на Владичеството.

Това лято щеше да отбележи десетото завръщане на опашатата звезда, появила се в часа на падението на Властелина. Десетте, Които Били Покорени, щяха да се проявят особено силно.

Боманц стана свидетел на прехода на кометата през онова лято, когато дойде в Старата гора — много преди раждането на Стенсил. Могилните земи бяха впечатляващи с ходещите из тях призраци.

От възбуда го присви стомахът. Жасмин не би го оценила, но това беше лятото . Краят на дългото издирване. Липсваше му само един ключ. Стига да го намереше, щеше да осъществи връзка и да започне да трупа печалби, вместо само да влага в бездънната яма.

Жена му изсумтя.

— Защо ли се забърках в това? Мама ме предупреждаваше!

— За Стенсил говорим, жено! За единствения ни син.

— Ах, Бо, не ме мисли за жестока дъртофелница. Разбира се, че ще го приветствам с отворени обятия. Не го ли обичам и аз, а?

— Няма да пострадаш, ако го покажеш! — Боманц огледа стоката си. — Останаха ми най-ужасните боклуци. Тези стари кости болят само при мисълта за това какво копаене ме чака!

Вярно, гърбът вече го наболяваше, но духът му се рееше високо. Зареждането беше удобно извинение да се мотае в покрайнините на Могилните земи.

— Няма по-добър момент за начало от сега!

— Опитваш се да ме махнеш от къщата ли?

— И това не ще навреди, даже никак!

Боманц с въздишка огледа магазина си. Няколко изгнили от времето дреболии, счупени оръжия, череп, който не можеше да се продаде, защото му липсваха триъгълните вдадености, типични за офицерите от Владичеството. Колекционерите не се интересуваха от костите на редниците или последователите на Бялата роза.

И все пак е любопитно , помисли си той. Защо се интересуваме чак толкова от злото? Бялата роза е проявила много по-голям героизъм от Властелина или Покорените. А са я забравили всички, освен хората на Наблюдателя. И най-простият селяк ще изброи по име поне половината Покорени. Могилните земи, където злото лежи неспокойно, са под охрана, а гробът на Бялата роза е изгубен във времето.

— Нито тук, нито там — промърмори Боманц. — Време е да се запътя към полето. Ето. Ето! Лопата. Божествена пръчка 2 2 Другото название на радиестезичния прът за откриване на вода и скрити съкровища. — Б.пр. . Торби… Може би Побойника беше прав. Май трябва да си взема помощник. Четки… Нужна ми е помощ да събера този багаж! Теодолит 3 3 Оптичен инструмент за измерване на хоризонтални и вертикални ъгли, използван в геодезията, астрономията и др. — Б.пр. . Карти. Да не ги забравя. Какво друго? Маркировъчни лентички. Разбира се. Този проклет Мен Фу!

Той пъхаше вещите в торба и окачваше снаряжение навсякъде по себе си. Грабна лопатата и греблото, и теодолита.

— Жасмин! Жасмин! Отвори ми проклетата врата!

Жена му надникна през завесата, която отделяше жилищните им помещения.

— Първо трябваше да си я отвориш, проклет да си! — и се затътри през магазина. — Някой ден, Бо, ще вземеш да се организираш както трябва! Сигурно ще е денят на погребението ми!

Боманц се измъкна на улицата, като продължаваше да мърмори:

— Ще се организирам в деня, когато умреш. Ще си живея къде-къде по-добре! Искам те в земята, преди да си промениш мнението!

Могилните земи се намираха далеч на север от Чара, в Старата гора, възпята в легендите за Бялата роза. Гаргата дойде в града същото лято, когато Властелина не успя да избяга от гроба си през Хвойноград. Откри подчинените на Господарката в отлично настроение. Голямото зло от Великата могила вече не предизвикваше страх. Последните останки от Бунта бяха изкоренени. Сега Империята нямаше непосредствени врагове. Великата комета, вестителка на всички катастрофи, нямаше да се върне още десетилетия наред.

Съществуваше само един фокус на съпротивата — дете, за което се твърдеше, че било преродената Бяла роза. Но тя беше бежанка и се криеше заедно с останките от предателския Черен отряд. И от тях нямаше защо да се страхуват. Невероятната мощ на Господарката щеше да ги погребе, като му дойде редът.

Гаргата се появи, накуцвайки, по пътя откъм Веслоград — сам, с раница на гърба и здраво стиснал тоягата си. Твърдеше, че бил ветеран от кампаниите на Хромия в Защитника и там осакатял. Търсеше работа. За човек, който не страда от излишна гордост, работа се намираше преспокойно. Вечната стража бе добре платена и наемаше множество черноработници, за да вършат всичко останало вместо нея.