Глен Кук - Бялата роза

— Наблюдателят конфискува най-доброто. Бяхме намерили бронята на Видоменителя.

Побойника си беше довел помощници при това пътуване — двойка грамадни горилоподобни биячи. Те пренасяха антиките до каруцата отвън. Сноването им назад-напред нервираше Боманц.

— Наистина ли? Проклятие! Бих си дал лявата ръка за такова нещо!

Антикварят извинително разпери ръце.

— Какво можех да сторя? Бесанд ми е затегнал каишката. Пък и бездруго знаеш правилото ми. И тъй го подлагам на сериозно изпитание, като сключвам сделки с теб, а сега се оказваш и брат на бъдещата ми снаха.

— Това пък защо?…

Е, сега си пъхнах крака в дупката… помисли си Боманц и се хвърли с рогата напред:

— Бесанд е чул, че си Възкресител. Със Стенс доста се поизмъчихме.

— Не, не, това е отвратително. Съжалявам, Бо! Възкресител, ха! Веднъж, преди години, си отворих устата да кажа, че дори Властелина би управлявал Веслоград по-добре от онзи клоун, Майора. Една глупава забележка! Но никога няма да ме оставят на мира. Не стига, че вкараха баща ми рано-рано в гроба, сега пък трябва да измъчват мен и приятелите ми!

Боманц нямаше представа за какво говори Побойника. Щеше да се наложи да пита Стенс. Но това го поуспокои; а всъщност точно успокоение търсеше.

— Побойник, задръж печалбата от този товар. За Стенс и Слава. Като мой сватбен подарък. Вече избрали ли са дата?

— Не е определена още. След годишната му почивка и след защитата. Като настъпи зимата, предполагам. Мислиш да дойдеш ли?

— Смятам да се преместя обратно във Веслоград. Не са ми останали достатъчно сили да се дърля и с нов Наблюдател.

Побойника се изкиска.

— Вероятно след това лято артефактите на Властелина няма да се търсят толкова. Ще видя дали мога да ти намеря къща. Ако извадиш още нещо като този крал, ще си живееш царски!

— Наистина ли ти харесва? Мислех да подготвя и коня му… — Боманц изпита внезапен прилив на гордост от майсторството си.

— Конят му? Наистина ли? Погребали са коня му с него?

— С бронята и всичко останало. Не знам кой е положил телекурците в земята, но те не са били обрани. Разполагам с цял сандък монети, бижута и значки!

— Монети от Владичеството? Това е направо „гореща“ стока! Повечето са били стопени. Монета от Владичеството в добро състояние може да струва петдесет пъти колкото метала, от който е отлята.

— Остави тук оня крал, какъвто там беше. Ще сглобя и коня му към него. Ще го прибереш на следващия тур.

— Няма да се забавя много. Разтоварвам и долитам обратно. Къде е Стенс между другото? Искам да му кажа здрасти! — и Побойника размаха голяма кожена кесия.

— От Слава ли?

— От нея я. Трябва да се захване с писане на романи. Ще ме разори, както ме кара да й купувам хартия!

— Сигурно е на разкопките. Да вървим! Жасмин, ще заведа Побойника при ямата!

По време на разходката Боманц непрестанно поглеждаше през рамо. Кометата вече беше толкова ярка, че — макар и трудно — се различаваше и през деня.

— Ще бъде страхотна гледка, когато се доближи максимално — предсказа той.

— И аз така мисля…

Усмивката на Побойника притесни антикваря. Въобразявам си , каза си той наум.

Стенсил отвори вратата на магазина с рамо. Хвърли на земята цял наръч оръжия.

— Май свършваме находището, тате. Снощи изрових предимно обикновени боклуци!

Боманц притегна парче медна тел и се измъкна от скелето, което подкрепяше полусглобения кон.

— Тогава остави Мен Фу да поработи там. И бездруго мястото ни е малко!

В магазина почти не можеше да се минава. Ако пожелаеше, Боманц нямаше да има нужда да копае с години.

— Добре изглежда — каза Стенс по повод коня, докато си почиваше преди да иде за поредния товар от наетата каруца. — Ще трябва да ми покажеш как да сложа краля отгоре му, тъй че да мога да ги сглобя, когато се прибера.

— Ще се справя и сам.

— Мислех, че смяташ да останеш…

— Може би. Не знам. А ти кога ще започнеш с тази защита?

— Работя по въпроса. Водя си бележки. Щом веднъж ги подредя, ще напиша доктората просто ей-тъй… — Той щракна с пръсти. — Не се притеснявай. Имам предостатъчно време!

И излезе отново навън.

Жасмин донесе чай.

— Стори ми се, че чух Стенс.

Боманц завъртя глава:

— Навън е.

Тя се огледа къде да остави чайника и чашите.

— Ще ти се наложи да подредиш тази бъркотия!

— И аз все си го повтарям!

Стенсил се върна.

— Има предостатъчно парчетии, за да се сглоби цяла броня. Стига никой да не се опита да я носи.