Глен Кук - Бялата роза

— Опитах! Но тя каза: „Натоварете каруцата. Нека аз се притеснявам, че мулето е сляпо“.

— Права е през повечето време.

— Проклет военен гений е тя. Но това не означава, че може да се справи с всяка безумна схема, която й се присъни. Някои сънища са кошмари, знаеш. Мътните го взели, Знахар! Та там е Хромия!

Горе-долу дотам бяхме стигнали в разговора, когато се добрахме до заседателната зала. С Мълчаливия понесохме най-силния удар, понеже сме любимци на Глезанка. Много рядко виждам подобно недоволство сред братята ми. Даже Гоблин и Едноокия говореха в един глас, а двамата се караха дори за това дали е ден, или нощ, ако слънцето е в зенита по обед.

Глезанка кръжеше из залата като пленен звяр. Измъчваха я съмнения, които направо я подяждаха.

— В Ръждоград има двама Покорени — опитах се да споря. — Поне така каза Въжаря. Единият е най-старият ни и най-ужасен враг!

— Пречупете ги и ще съсипем плана за цялата им кампания — противопостави ми своя довод тя.

— Да ги пречупим ли? Момиче, за Хромия става дума! Вече ни доказа, че е неуязвим.

— Не. Доказа, че оцелява, ако не действаш решително. Можел си да го изгориш.

Вярно е. Или пък да го накълцам на парченца и да го дам на рибите, или да го пусна да плува в бъчва с киселина, или да го настържа на ренде… Но всичко това изисква време. А лично Господарката ни преследваше тогава. И без друго едва се измъкнахме.

— Ако приемем, че можем да стигнем дотам незабелязани — в което не вярвам дори за миг, — и успеем да нанесем абсолютно изненадващ удар, колко ли време ще мине, преди всичките Покорени да ни се нахвърлят? — яростно размахах ръце в езика на знаците, по-скоро ядосан, отколкото изплашен.

Никога не отказвам на Глезанка, ама никога. Сега обаче бях на ръба.

Очите й блеснаха опасно. За пръв път я виждах да сдържа нервите си. Подаде знак:

Ако не искаш да приемаш заповедите ми, не ти е тук мястото. Аз не съм Господарката. Няма да жертвам пешки за нищожна печалба. Съгласна съм. В операцията има сериозен риск, но е много по-малък, отколкото настояваш. А възможната печалба е много по-голяма, отколкото предполагаш.

— Давай, убеди ме!

Не бих могла. Ако те хванат, не бива да знаеш.

Бях твърдо решен да й се противопоставям:

— Значи просто ми казваш, че е достатъчно Покореният да стъпи на следата…

Може би бях по-изплашен, отколкото си признавах. Или пък се получаваше вечният модел на противостоенето.

Не — подаде знак тя.

Имаше още нещо, което не искаше да сподели.

Мълчаливия сложи ръка на рамото ми. Беше се предал. Лейтенанта се присъедини към него:

— Надскачаш пълномощията си, Знахар!

Глезанка повтори:

Ако не приемаш заповедите ми, иди си!

И тя искаше да каже точно това. Наистина. Стоях поразен, неспособен дори да си затворя устата.

— Добре, тъй да бъде — изсумтях.

Отидох в покоите си, порових в проклетите стари ръкописи и, разбира се, не открих и едно ново нещо.

Оставиха ме на мира за известно време. После дойде Брестака. Не ми се обади — просто вдигнах глава и открих, че стои облегнат на вратата. Вече се чувствах доста засрамен от изпълнението си.

— Е?

— Пощата пристигна — отвърна и ми подхвърли поредния пакет, омотан в намаслена кожа.

Сграбчих го още във въздуха. Брестака си тръгна, без да обясни появата му. Положих го на работната си маса и се зачудих. Кой ли пращаше тези послания? Не познавах никого във Веслоград.

Дали не беше някакъв номер?

Господарката е търпелива и хитра. Не би пропуснала възможността да ме използва като марионетка в някакъв свой грандиозен план.

Предполагам, че съм размишлявал поне час, преди колебливо да отворя пакета.

Боманц и Побойника стояха в ъгъла на магазина.

— Какво мислиш? — попита Боманц. — Ще му вземеш ли добри пари?

Побойника се взираше в абсолютния хит на новата му телекурска колекция — идеално възстановен скелет с броня.

— Невероятно е, Бо! Как го постигна?

— Съединих костите с телчета. Виждаш ли украшението за глава? Не съм много запознат с хералдиката на Владичеството, но нима рубинът не подсказва, че това е била важна личност?

— Крал. Това сигурно е черепът на Разорения крал.

— И костите са си негови. И бронята също!

— Ти си богат, Бо! Пък аз ще се задоволя само с комисионната за това тук. Сватбен подарък за семейството. Май ме взе насериозно, когато казах да изкопаеш нещо добро…