Глен Кук - Бялата роза

Здравият разум се възцари отново, но с нищо не допринесе за светлината в утрешния ден. Щом се позамислих, стигнах до неизбежния извод, че Шепота познава Равнината твърде добре. Дори би могла да има съюзници тук.

Глезанка докосна рамото ми. Жестът беше по-успокоителен, отколкото, словата на приятелите ми. Увереността й е заразна. Тя подаде знак:

Сега вече знаем! — и се усмихна.

При все това времето се бе превърнало в надвиснал над главите ни чук. Дългото очакване на кометата губеше значение. Трябваше да оцелеем сега, веднага. Опитвайки се да открия по-веселата страна на положението, заявих:

— Истинското име на Хромия е записано някъде сред документите, с които разполагам.

Но това само върна на дневен ред проблема ми.

— Глезанке, липсва един конкретен документ, който ми трябва!

Тя вдигна вежда. Неспособна да говори, беше развила най-богатия арсенал изражения, който някога съм виждал.

— Трябва да си поговорим на четири очи, когато ти остане време. Трябва да узнаем какво точно е станало с ръкописите, докато бяха у Гарвана. Някои от тях липсват. Бяха в купчината, когато ги предадох на Ловеца на души. Бяха на място и когато й ги отнех 9 9 За Покорените „по традиция“ се говори изцяло в мъжки род — освен за Шепота — но някои от първоначалните Десет са били жени; Ловеца на души и Приносителя на бури са сред тях. — Б.пр. . Сигурен съм, че са били в наличие и когато Гарвана ги е взел. Какво е станало с тях след това?

Тази нощ — подаде знак тя. — Ще си освободя време!

Внезапно ми се стори разсеяна. Дали защото бях споменал Гарвана? Той значеше много за нея, но досега мъката би трябвало да е отслабнала. Освен ако имаше подробности, за които да не знам. А това беше напълно възможно — в действителност нямам представа в какво е прераснала връзката им през годините, след като Гарвана напусна Отряда. Смъртта му със сигурност още я терзаеше. Най-вече защото беше толкова безсмислена. Тъй де, след като премина през какви ли не трудности и оцеля, той взе, че се удави в обществена баня!

Лейтенанта твърди, че имало нощи, когато Глезанка крещи насън. Той не знае защо, но подозира, че Гарвана стои в основата на кошмарите й.

Опитах се да я разпитам за годините, когато двамата са били заедно, но не проговори пред мен. Емоционалното впечатление, което ми остави, е за смес от мъка и голямо разочарование.

Засега тя отхвърли мрачните си размисли и се обърна към Ловеца и кучето му. Зад тях хората, заловени от Брестака, се размърдаха. Идваше и техният ред. Знаеха добре каква репутация има Черният отряд.

Само че така и не стигнахме до тях. Не стигнахме дори до Ловеца и Песа Жабоубиец. Защото стражата вдигна поредната тревога.

Вече започваше да ми писва.

Ездачът прекоси потока точно когато навлязох сред корала. Конят се опъваше и под копитата му плискаше вода. Горкото животно беше покрито с пяна. Никога повече нямаше да препуска както се полага. Сърцето ме боли да видя така смазан кон. Но ездачът си имаше причина да го насилва докрай.

Двамата Покорени се стрелнаха точно на ръба на зануляването. Единият изстреля виолетово копие. То изчезна много преди да стигне до нас. Едноокия се изкиска и вдигна среден пръст.

— Винаги съм искал да сторя това!

— О, чудо на чудесата! — изписка и Гоблин, загледан в другата посока. Няколко ската, големи и синьогърби, се рееха над червеникавите скали и ловяха възходящи течения. Сигурно бяха дузина, макар че трудно се брояха, тъй като внимаваха да не си крадат вятъра един на друг. Тези бяха гиганти за рода си. Крилата им имаха обхват над тридесет метра. Когато се издигнаха достатъчно, се устремиха към Покорения по двойки.

Конят спря и ездачът падна. В гърба му беше забита стрела. Остана в съзнание само колкото да изхъхри:

— Знамение!

Първата двойка скатове — изглеждаше, сякаш се движат измамно бавно, макар че летяха десет пъти по-бързо отколкото човек можеше да тича, — се стрелнаха покрай по-близкия Покорен, точно в границите на зануляването на Глезанка. Всеки от тях пусна ярка светкавица. Природата успяваше там, където магията на Покорените не би могла да пробие.

Едната светкавица улучи. Покореният и килимчето му се залюляха, като просветнаха за кратко. Блъвна дим. Килимчето се огъна и полетя към земята. Изпроводихме го с редки овации.

Покореният успя да овладее падането, тромаво набра височина и се зарея встрани.

Коленичих до куриера. Изглеждаше почти хлапе — и беше жив. Имаше шанс да не влезе в гроба, ако се хванех веднага на работа.