Глен Кук - Бялата роза

— Да. Продължавай!

— Смята се, че новите са общо шест, господарю. Господин Нагръдника вярва, че съвсем скоро ще ги пуснат в действие. Заради това е големият наплив в Равнината. Според него Господарката е обявила разбиването на ядрото ни за един вид състезание.

Нагръдника. Най-ценният ни агент. Един от малцината оцелели от дългата обсада в Ръждоград. Омразата му не познаваше граници.

Въжаря ме наблюдаваше със странно изражение — като обречен на смърт затворник. Изражение, което подсказваше, че има и още, а новините до една са лоши.

— Е? — подпитах го. — Изплюй камъчето!

— Имената на Покорените са били записани на стълбове, издигнати на предполагаемите им командни постове. В Ръждоград военен командир е тъй нареченият Бенефиций 8 8 Църковен имот без право на наследяване. — Б.пр. . Неговата колона се появи, след като един килим пристигна посреднощ. Не са го виждали засега.

Определено ми прозвуча странно. Само Покорен можеше да управлява летящо килимче, но нито едно не би могло да стигне Ръждоград, без да прекоси Равнината на страха. Говорещите камъни щяха да докладват за появата му.

— Бенефиций ли? Интересно име. А останалите?

— В Тупванград стълбът оповестява името на Пришката.

Присъстващите се разсмяха. Заявих:

— Много повече бих предпочел имената да са описателни като едно време. Хромия, Лунния хищник и Безликия — това звучи както си трябва.

— В Скрежоград си имаме един, наречен Пълзача.

— Това е къде-къде по-добро!

Глезанка ме погледна предупредително.

— В Скръбенград ръководи Учения. А в Шушулкоград е Презрителния.

— Презрителния? Да, и това име ми харесва.

— Западните граници на Равнината се държат от Шепота и Пътешественика. И двамата действат от селце, наречено Храчката.

Понеже съм си роден математик, събрах две и две и попитах:

— Дотук изброи петима нови и двама стари. Къде е последният от новите?

— Не ни е известно. Единствен остава командирът на цялата група. Неговата колона се издига във военното ограждение извън Ръждоград.

Начинът, по който се изрази Въжаря, ми разклати нервите. Беше пребледнял и започваше да трепери. Обхвана ме лошо предчувствие. Знаех си, че няма да ми допадне следващата му новина. Но го подканих:

— Та?

— Ами, на нея е написано името на Хромия.

Правилно. Съвсем правилно. Изобщо не ми хареса!

И не само на мен.

— Ох! — изписка Гоблин.

Едноокия се обади:

— Свещени лайна! — с тих, изумен гласец, който беше още по-многозначителен заради сдържаността му.

Седнах. Точно където си стоях. Насред пода. Стиснах главата си с ръце. Искаше ми се да се разплача.

— Невъзможно — възкликнах. — Нали го убих! Със собствените си ръце! — и още докато го казвах, вече сам не си вярвах, макар че бях хранил убеждението си в този факт години наред. — Но как?…

— Не можеш задържа добрия човек в гроба — изкиска се Брестака. Това, че е потресен, личеше по хитроумната забележка. Той никога не говори безсмислени неща.

Враждата между Хромия и Отряда датира от пристигането ни на север от Морето на страданията, защото там записахме Гарвана — мистериозен жител на Опал, мъж с някогашно високо положение, на когото подчинените на Покорения отнели титлите и доходите му. Гарвана беше корав като камък и напълно лишен от страх. Все едно дали обирът е бил подкокоросан от Покорения или не, той отвърна на удара. Заколи злодеите, а сред тях бяха някои от най-способните хора на Хромия. След това пътят ни продължи да се пресича с този на сакатия злодей и при всяка среща още някое събитие влошаваше климата помежду ни…

Във възцарилото се след Хвойноград объркване Хромия възнамеряваше да си уредим сметките. Аз пък измислих засада. Но той нападна пръв.

— Готов съм да заложа всичко, че съм го убил!

Да ви кажа, в този момент бях по-разтърсен отколкото когато и да било. Бях на ръба на паниката.

Едноокия отбеляза:

— Не изпадай в истерия, Знахар! Един път вече го надживяхме!

— Та той е един от старите, идиот такъв! Един от истинските Покорени! От времената, когато е имало истински магьосници. И в действителност досега не са му позволявали да се развихри върху нас както трябва. Пък и с цялата помощ, която има…

Осем Покорени и пет армии, които ще нападнат Равнината на страха. А в Дупката рядко се събирахме повече от седемдесет души.

Пред очите ми витаеха ужасни видения. Онези Покорени може да са втора класа, но пък са много. Гневът им ще изпепели Равнината. Шепота и Хромия са провеждали кампании тук и преди. Не тънат в неизвестност за капаните на тези земи. Всъщност Шепота се е била тук и като Бунтовник, и като Покорен — и е спечелила повечето от най-знаменитите битки на източния фронт.