Глен Кук - Тя е тъмата

Половин дузина кълба прорязаха мрака. Те очертаха река от тъмнина, виеща се през езерото. Тогава топките започнаха да кръжат над останките от селото, което гореше, докато онази лодка потъна.

Сега залповете бързо станаха панически. Капитанът заповяда:

— Избутайте една от каруците насам. Помогнете на другите долу. И нека видим дали можем да изкачим бързо още двойка каруци тук, горе.

Някои вече самостоятелно стреляха по селото, за да помогнат, колкото могат.

Знахаря каза на разчета на втората каруца:

— Разчистете онзи остров. Всичко, което успеете. Мъргън. Искам всички будни и на крак. Лайняната буря е на път да удари.

Затичах, потропвайки с токове, към двама тръбачи, за да обявят тревога.

И двете каруци се отприщиха по едно и също време. Механизмите им стържеха, скърцаха и трещяха, докато се въртяха. Бамбуковите цеви изстрелваха цветове в ожесточена последователност. Колко кълба би могла да изхвърли една каруца? Адски много.

Тръбите на кавалеристите събираха петнадесет. Стандартната и леката пехота разполагаха съответно с тридесет и четиридесет заряда. Стотиците цеви на всяка каруца бяха още по-дълги.

Светулките полудяха. Всяко единично изстреляно кълбо се стрелваше надолу след сянка. Всяко се спускаше все по-близо до брега.

— Много сенки — лаконично отбеляза Знахаря. Това беше нещо ново, от което обаче се страхувахме от години. Сенки, атакуващи на вълни като прилив, вместо да се промъкват наоколо като шпиони и убийци.

Стареца изглеждаше спокоен. Аз почти си счупих краката от бързане. Изтичах припряно, колкото да сграбча знамето и сноп бамбук. Побих първото до Стареца, насочих работния край на цевта на юг, напипах дръжката и задействащия механизъм, и започнах да завъртам. Всеки четвърт оборот запращаше още една излитаща огнена топка. Казах на Тай Дей:

— Грабни бамбукова цев, братле. Ти също, чичо. Това не е нещо, което би могъл да спреш с меч.

Сега кълбата очертаваха дъга над далечния склон. Тя сияеше достатъчно, за да очертае вълната от тъмнина, насочила се към нас. Огнените кълба се потапяха в тази тъма като градушка от блясък, избухваха и изчезваха. Това беше кошмарният прилив, от който се страхувахме толкова отдавна, отприщената адска мощ на Господаря на сенките.

Кълбата унищожаваха сенките с хиляди. Приливът приближаваше. За разлика от смъртните войници, тези неща не можеха да правят друго, освен да следват команди. Магията ги принуждаваше.

Моята цев пресъхна. Сграбчих друга. Чичо Дой и Тай Дей започнаха да схващат положението. Намериха прътове и започнаха да действат, макар и Тай Дей да не беше много бърз с една ръка.

Тъмният прилив излезе от водата и се насочи по наклона. Докато се приближаваха, започнах да различавам отделни сенки.

Запознах се с тези неща, когато за пръв път дойдохме в Талиос, през дните, когато тук имаше четирима Господари на сенките и заедно те можеха да достигнат много по-далеч, отколкото Дългата сянка сега. Тъкачите на сенки прииждаха на север, за да ни убият. Те се провалиха. Но по онова време използваха малки сенки, малко по-едри от юмрука ми. Никога не забелязах по-голяма от котка.

Някои в приливната вълна изглеждаха като телета. Те поглъщаха огнените кълба без видим ефект. Забелязах дузини да преживяват многочислени удари. Промърморих:

— Може би Господарката не е толкова талантлива, колкото си мисли.

— Помисли какво щеше да бъде без нейния талант — отвърна Знахаря.

Вече щяхме да сме мъртви.

— Хвана ме.

По-близко. По-близко. Сега тъмната стена не беше на повече от сто крачки, е далеч по-малобройни сенки, движещи се по-бавно, но въпреки всичко безпощадно.

Сега каруците не можеха да снижат прицела си достатъчно ниско, за да ударят сенките. Те насочиха вниманието си към онзи остров.

Чичо Дой изкрещя, изтегли Пепелявия жезъл. Нямах никаква идея какво си мислеше, че може да направи на огромната буца от мрак, настъпваща право към нас, докато рояк малки сенки се лутаха около нея като изплашени деца. Никой меч нямаше власт срещу този мрак.

Опитах да прогоря дупка в сърцето на буцата, балансирайки на ръба на паниката.

Смъртта опустошаваше все по-близо и по-близо.

Кълба, идващи откъм тила ни, започнаха да падат около нас, докато малките сенки плъзваха сред камъните.

Писъците започнаха.

Тъмната маса се превърна в огромен огън, когато кълбата я цапардосаха здравата. Тя се олюля, забави още малко, но не престана да приижда. Надигна се като посивял глиган, отправящ предизвикателството си. Стиснах ръкохватката силно и изкрещях някаква безсмислица. Убийствената вълна от адско дихание се пресегна да ме докопа, но не успя. Сякаш в последния миг срещна някаква невидима и неразрушима преграда.