Ник Перумов - Черното копие и сянката на Властелина

- Сигурно ли е, че никъде няма да може да премине през Сивите планини? - загрижи се хобитът. - С неговата хитрост - ами ако намери пътека?

- Няма пътеки в Сивите планини! - поклати енергично глава стотникът. - И той няма да ги премине, освен - той хвърли крив поглед към Торин - освен ако не го пуснат джуджетата. Без да се обиждате, но и сред вашите старейшини се срещат такива, които могат да се полакомят за злато и скъпоценни камъни. А той изнесе доста съкровища от форност.

- Няма да го пуснат! - отсече гневно Торин, проблясвайки злобно с тъмните си очи. - Няма да го пуснат! Защото вече знаят, че не бива.

- Знаят ли ? - зяпна Фолко – Откъде?

- Пратихме им вест... С Рудното ехо... - с нежелание подхвърли джуджето.

- Охо - изуми се Рогволд. Отдавна исках да разпитам някое от джуджетата, което е наясно с това – омръзна ми да слуша приказки. Какво е това? Знаех, че между кралствата на джуджеатата на Средната земя съществува някаква връзка.

- Нищо не мога да ви кажа, приятели... - виновно разпери ръце Торин, а Дребосъка смутено наведе очи.

- Ще нарушим страшна клетва, дадена в името на... Не, не ме питайте повече!

- Добре, но кажи ми тогава друго — бавно изрече Рогволд. - Защо не направихте така, че събратята ви да посрещнат този Олмер и да свършат с него? Защо му давате възможност да се изплъзне, когато всичко биха могли да решат няколко думи?!

Веждите на стотника гневно се свиха, гласът му стана сух и твърд. Но нито на Дребосъка, нито на Тооин им мигна окото.

- Нима кралството на потомците на Дурин в Сивите планини е станало васално и плаща данък на Арнор?! - бавно кипвайки, надуто започна Дребосъка, но Торин го спря.

- Какво могат да направят на открито джуджетата сами срещу летяща конница? - с лек укор отговори той на стотника. - Странно е, че именно ти, опитният воин, говориш за това!

- Нямаше да има нужда да излизат на открито! Да бяха пуснали тези разбойници при себе си в пещерите и да ги бяха премазали като плъхове! — Рогволд разцепи въздуха с ръка. - Няма какво да се церемоним!

Торин почервеня, Дребосъкът се нацупи, обаче двете джуджета отново се сдържаха.

- Моето племе не би направило такова нещо! - гордо отряза Торин,

- Такова! И какво толкова! - горчиво го имитира стотникът. - Врагът си враг, и трябва да се държим с него като с такъв. Да премажем гадината! Да не чакаме да й пораснат нови пипала вместо отсечените.

- Ние, джуджетата, не постъпваме така! - тихо, но непреклонно отговори Торин. - При нас няма коварство и притворство, стотнико!

Настъпи неловко мълчание. Наруши го Рогволдр Старият стотник смутено се изкашля, прекара ръкава си по брадата и заговори отново, по-меко и без метални нотки в гласа:

- Е, щом няма да ги пуснат, значи няма. Но тогя ва аз не виждам какъв е смисълът да се опитвате щ настигнете опитен воин, за когото освен това всеки ден е ценен. Лесно е да се сетим какво ще видите на мястото на тези села, които са там сега...

- Какво? - нетърпеливо попита хобитът, не забелязвайки веднага потъмнелия поглед на Торин.

- Пепелище, ето какво! - рязко отговори Рогволд, - Хората на Олмер ще изнесат всичко и на първо място - житото и сеното. Ако по пътя загубят конете - смятайте ги за свършени. Да... Но, така или иначе, ще ви се наложи да вървите на само през заснежена, но и през разграбена пустиня. Няма да можете да се запасите с храна за целия дълъг път от Гунадабад до Еребор. Затова ви съветвам: без да губи време, тръгнете към Самотната планина, но през земите на Беорнингите, по хубавите и уредени пътища.

- Гарантирам ви, че ще задминете Олмер и ще го пресрещнете край Езерния град.

- А нима Наместникът не е пратил вестители в Крайезерното кралство с молба да задържат ангмар- ските войски? - с най-невинен вид попита Дребосъка.

- Не знам! - Рогволд ставаше все по-мрачен. - Не мога да говоря за това - както и ти, Торин, нямаш властта да ми разкриеш тайната на своето Рудно ехо.

- Щом не можеш - не говори - спокойно се обади Торин. - По-добре ни кажи няма ли да тръгнеш с нас? Делото е достойно за такъв опитен воин и следотърсач като теб. Много ще ни липсва твоята помощ!

Рогволд не издържа на втренчения поглед на джуджето и наведе глава.

- Не, не мога да тръгна с вас... - с усилие изговори той. - Помислете сами, колко работа ще има тук! Трябва да пазим границата, да готвим нова войска, ще ни се наложи да създадем отряди конни стрелци, способни да се противопоставят на подвижните арбалетчици на Олмер, ще се наложи да внимаваме за всяко, дори и малко подозрително нещо в Ериадор, Енедвайт и Минхириат, за да не пропуснем ново нападение. Освен това трябва да се справим с Морския народ, да усмирим заедно с Рохан започналия отново да се надига Дунланд... и така нататък. Наместникът отново ме призова на служба при себе си и аз съм задължен да остана. Впрочем, на ваше място не бих приказвал много, дори и пред верни приятели. И се въздържайте да говорите с Наместника! Подозирам, не Олмер има съгледвачи и в столицата. По-добре да тръгнете така, както сте решили - тайно и без да се бавите! Може би на вашите рамене лежи най-важният дълг...