- Защо мислиш така? - сурово попита Торин, стискайки устни.
- Разузнавачите докладваха, че конницата на Олмер стремително се изтегля на север - без да сваля очи от изпитателния поглед на джуджето, отговаряше старият стотник. - Не знам на какво разчита той, как смята да оцелее и да се изхрани през тази зима зад Карн Дум. Ще затворим изцяло проходите и той няма! да може да се върне. Предполагам, че Олмер прекрасно разбира това. А щом е така, не му остава нищо друго, освен, без да жали хората и конете, да си пробива път към Еребор, където може да намери храна за воините си и фураж за конете. Няма да може да премине през Сивите планини - самият аз някога съм ходил натам и знам какво говоря. Те отрязаха Олмер от населените области и той трябва колкото се може по-бързо да премине снежната пустиня, която се намира зад тях. Казах вече, че някой все пак живее там, но на стотици лиги път от Гундабад до най-източния край на планината ще наброите не повече от стотина къщи.
- А нима не може да премине в Крайречие през Гунадабадския мост? - загрижено попита Торин.
- Не мисля... - поклати глава Рогволд. - Беорнин- гите са прекалено тясно свързани с Кралството, за да пуснат през владенията си неговия враг, за когото те вече са получили съобщение. А ако Олмер реши да се бие с тях, го чака още по-бърза смърт. Гундабадският мост, който е владение на Беорнингите, е непреодолим за всеки нападател. Бил ли си там?
- Само съм чувал... - призна неохотно джуджето.
- Тогава ще ви разкажа, за да знаете за него повече. Пътят от Карн-Дум на това място се изкачва високо в планината, минавайки през тясна клисура с отвесни склонове, по които могат да се изкатерят само най-пъргавите. Клисурата свършва при голямата пропаст, отделяща Гундабад от Мъгливите планини. Дълбочината й е половин лига и когато стоиш на моста, дъното не се вижда. Долу тече студен планински поток, който взима началото си от ледниците на Гундабад. От снежните равнини, които се простират на север от Мъгливите планини, тази пропаст я отделят непристъпни скали, които никой, влязъл в каньона от северния му край, не е успял още да премине. През тази бездна е прехвърлен тесен мост - по него в редица могат да вървят не повече от пет човека. Апремине през Сивите планини - самият аз някога съм ходил натам и знам какво говоря. Те отрязаха Олмер от населените области и той трябва колкото се може по-бързо да премине снежната пустиня, която се намира зад тях. Казах вече, че някой все пак живее там, но на стотици лиги път от Гундабад до най-източния край на планината ще наброите не повече от стотина къщи.
- А нима не може да премине в Крайречие през Гунадабадския мост? - загрижено попита Торин.
- Не мисля... - поклати глава Рогволд. - Беорнин- гите са прекалено тясно свързани с Кралството, за да пуснат през владенията си неговия враг, за когото те вече са получили съобщение. А ако Олмер реши да се бие с тях, го чака още по-бърза смърт. Гундабадският мост, който е владение на Беорнингите, е непреодолим за всеки нападател. Бил ли си там?
- Само съм чувал... - призна неохотно джуджето.
- Тогава ще ви разкажа, за да знаете за него повече. Пътят от Карн-Дум на това място се изкачва високо в планината, минавайки през тясна клисура с отвесни склонове, по които могат да се изкатерят само най-пъргавите. Клисурата свършва при голямата пропаст, отделяща Гундабад от Мъгливите планини. Дълбочината й е половин лига и когато стоиш на моста, дъното не се вижда. Долу тече студен планински поток, който взима началото си от ледниците на Гундабад. От снежните равнини, които се простират на север от Мъгливите планини, тази пропаст я отделят непристъпни скали, които никой, влязъл в каньона от северния му край, не е успял още да премине. През тази бездна е прехвърлен тесен мост - по него в редица могат да вървят не повече от пет човека. А мостът е дълъг почти една лига. На другия му край крепостта. Бастионите й обхващат Моста от двете м! страни - последните триста крачки от него не можеш да минеш по друг начин освен под градушка от камъни и стрели. Освен това последната част на Моста е направена подвижна... Не, ако Беорнингите не го пуснат сами, Олмер няма да влезе там, а ако ги подкупи... Е, какво пък, ще им се наложи да върнат това, което са взели, и тамошните владетели прекрасно знаят това. Не, Олмер няма да премине в Крайречие.
- Може би той има скривалище на север? - предположи Торин.
- Може би, но какво да търси там? Той трябва да ближе рани, да събира подкрепления - започвайки война, не можеш толкова лесно да излезеш от нея, а и как ще направиш това в безплодна снежна пустиня? Ангмар не може да изхрани много хора... Пък и е опасно да остава толкова близо до нашите постове. Не, аз на негово място не бих губил нито ден, а щях да тръгна на изток.
Читать дальше