Ник Перумов - Черното копие и сянката на Властелина

Оркът не правеше опити да нападне. Той стоеше леко прегърбен, изнесъл напред своя дълъг меч. Зад гърба му се тълпяха замлъкналите стрелци, престанали да хабят напразно стрелите си. Един кратък миг, и джуджето направи незабележима, но учудващо бърза крачка, мълниеносно оказвайки се до водача. Литна посребрената секира, ударът бе неотразим, но слухът на хобита пак се смути от скърцането на сблъскалото се оръжие и Торин отново отстъпи. Оркът не помръдна от мястото си,..

Изглежда Торин се смути. За кратък миг той задържа ръката си, неспирно въртяща секирата, и от това веднага се възползва предводителят на орките. Фолко не успя дори да се свие и огромният меч, плъзвайки се под хвърлилата се на защита секира се стовари върху джуджето, като се целеше в най-уязви- мото място - шията на Торин.

Той обаче се оказа не по-слаб от противника си. Джуджето помръдна само на четвърт крачка, но и това стигна, за да пропадне ударът на орка. Без да губи нито секунда, Торин отговори на удара с удар, но отново напразно.

Противниците спряха. Оркът пръв свали меча си.

-Ти дори не знаеш за какво искахме да те питаме, а вече напираш да се биеш! - с укор каза той. - Не се пали! Дори и да ме надвиеш, няма да можете да излезете от дефилето - сега е нощ. Затова укроти гнева си, потомъко на Дурин! Ти идваш отдолу, от юг, а ние имаме нужда от вести. Какво става там? Каква беше тази война на Ангмар с Арнор, защо воюват помежду си Белокожите? Ще ни кажеш това или ще умреш. Ризницата ти е хубава, няма спор, но няма такава ризница, която да устои пред стотина меча, въртени от опитни и силни ръце!

Торин мълчеше, но изведнъж, съвсем неочаквано, напред излезе Дребосъка. Кратко, но точно той започна да отговаря на въпросите. Торин се опита да го дръпне назад, но хобитът се вкопчи в лакътя му. Даже през тъмния прорез на шлема можеше да се види разяреният блясък в очите на Торин.

-Ангмар е разбит! - надменно излъчвайки се, говореше през това време Дребосъка. - Войските му са разделени. Тези, които не се предадоха, бяха унищожени. Какво още искате да знаете?

-Къде е този, който предвождаше силите на Ангмар? - тихо попита водачът.

-Плете кълба от Тъмнина в Унголиант! - злобно се разсмя Дребосъка и Фолко забеляза как се свиха раменете на орка и устните му се изкривиха в гримаса на страдание. - Какво друго искате да знаете?

-Какво стана с нашите братя, които тръгнаха към форност?

-Станаха храна на гарваните на бойното поле! Какво друго?

Водачът вдигна глава.

-Ще ти задам въпрос, който съм задавал на много други - и от нашето племе, и от други народи. Кой е Бялата ръка? Този, на когото са се подчинявали предците ни? Само най-древните старци са запазили j някакви смътни предания за онези дни. Ние стоим в тези пещери от дълго, много дълго време, без да знаем къде са останалите колена на нашия род.

Дребосъкът се обърна, гледайки към хобита, и Фолко излезе напред.

-Бялата ръка - това е прозвището на велик магьосник на име Саруман Белия... - започна той и орките веднага се заслушаха, забравяйки за всичко.

Разказът му продължи дълго. Накрая, прегракнал, Фолко замлъкна.

Известно време в пещерата цареше тишина. После водачът на орките неочаквано се поклони на хобита и направи знак на останалите. Подрънквайки с железа, орките започнаха един след друг да изчезват в тъмния проход. Водачът се забави.

-Това е всичко, а ти искаше да се биеш! - каза той на Торин. Можете да останете тук колкото искате, никой няма да ви пипне. Ние живеем сега сами и може би е по-добре, че новият господар е загинал...

Последните думи той произнесе почти на себе си, обръщайки се с гръб към приятелите. Каменната врата безшумно се затвори след него. Няколко минути минаха във вцепенено мълчание, а след това Торин започна трескаво да хвърля багажа върху гърбовете на понитата.

-Какво правиш? - полюбопитства Дребосъка, възвърнал си предишното безгрижие.

-Полудя ли?! - изрева Торин, изгубил напълно пословичното си самообладание. - Ти какво, да не си решил да нощуваш тук?

-А къде да вървим? - кратко попита Дребосъка. - Погледни - тъмнина, студ, вятър, сняг... Къде ще отидем? Не, ще се наложи да се доверим на думата...

-На чия дума?! - губейки търпение, закрещя Торин. - На думата на орк?! Полудял си, наистина си полудял! И защо изобщо си развърза езика? - нахвърли се той върху Дребосъка. - И какво изтърси за Ун-голиант?

-Мислиш ли, че щеше да е по-добре да разпратят вестоносци по всички краища и да се присъединят... към онзи?!