Мартин Колев - Софийски магьосници

— Наистина не съм чувал за тези работи — призна си Бриян. — Не мога ли да си продължавам без такива ритуали?

— В никакъв случай. Всеки от нас е задължен да изпълни ритуала, ако срещне начинаещ магьосник. А това, повярвай ми, не се случва особено често. Имаш ли си амулет?

— Против уроки ли?

Свилен се засмя.

— Не, амулетът е нещо, в което магьосникът съсредоточава силата си. Предмет за заклинания.

Момчето кимна и извади от задния джоб на дънките си брезовата клонка. Свилен я изгледа изпод вежди.

— Ти ме будалкаш, нали? Момче с очила и вълшебна пръчка?

Бриян се усмихна и разлепи нещо, вързано с тиксо за пръчката. Беше малка кафява шишарка. Люспите ѝ все още не се бяха разтворили — приличаше на дървен диамант.

— Пръчката е само част от фокуса — в действителност ползвам шишарка. А очилата ми са без диоптър. Взех ги от китайския магазин за 1 лев.

Свилен не беше сигурен дали е повече възмутен, или впечатлен.

— Никога не съм виждал шишарка за амулет преди. Как ти хрумна?

— Имам я, откакто се помня. Винаги съм правил фокуси с нея.

— Не са „фокуси“, а заклинания. И ги свали вече тези очила, че като нищо ще ти развалят зрението. Белегът също ли е част от програмата?

Бриян кимна. Магьосникът си наплюнчи пръста, изтри мълниевидния белег от челото му и развърза черния чаршаф, който момчето носеше за наметало. Събра чаршафа на кълбо и го хвърли в близкия контейнер заедно с пръчката.

Бриян изглеждаше доста различно без сценичния си костюм. Беше с високо чело и широка челюст, на чийто фон остатъкът от лицето му играеше само поддържаща роля: малки тъмни очи и чип нос. Извивката на устните му имаше естествена извинителна форма. Момчето беше първият гладко обръснат магьосник, когото Свилен виждаше от години насам.

— Ама ти наистина си се постарал да влезеш в роля, а? — каза Свилен. — Сега остава да ми кажеш и че си сирак.

На мига се засрами от глупавата шега и понечи да каже нещо, но Бриян го изпревари.

— Не, нашите са си живи и що-годе здрави. Но вече не живея с тях, в Студентски град съм.

— Много добре. Така де, радвам се…

Свилен реши, че е крайно време да спре да плямпа глупости. Трябваше да се заеме с ритуала, затова положи ръце на раменете на момчето и прочисти гърлото си.

— Брияне, затвори очи и постави шишарката между дланите си. Може да ти се стори, че времето тече по странен начин, че пространството се променя или нещо друго чудато се случва. Игнорирай го, не оставяй нищо да те отведе надалеч от този миг — това е най-важният миг в живота ти поне засега.

Бриян реши да не се противи повече и затвори очи. Свилен направи същото. Сетне каза със спокоен, напевен тон думите, които всеки магьосник е чул веднъж и ако е бил късметлия, е повторил поне още веднъж:

Докато Свилен говореше, мракът се сгъсти. Наоколо плъзна някаква особена хладина като онази, която те посреща на влизане във влажно мазе.

Двамата чуха далечна музика, която ги подканваше да се раздвижат и разсънят, и усетиха допира на стотици невидими пръсти по гърбовете си.

Свилен отвори очи. Целият свят изглеждаше по-светъл и истински, макар че се намираха на същата пряка. Бриян въртеше глава наоколо с поглед на новородено. В очите му Свилен видя онова удивление, което изпитва само новопробуденият магьосник. Момчето погледна към шишарката, която съвсем слабо грееше между пръстите му в жълтеникава светлина.

— Не мога да повярвам — възкликна.

— Това е остатъчно сияние, скоро ще изчезне — обясни Свилен. — А сега повтори след мен: „Аз, новопробуденият магьосник… обещавам винаги да поставям на първо място и да браня… магическата територия, която обитавам“.

Момчето повтори внимателно думите му. Накрая Свилен кимна и го поведе към светлината на съседната улица. Беше станало доста късно.

— Чакай. Това ли беше всичко?

Устните на Свилен се извиха в уморена усмивка.

— В никакъв случай — отвърна той. — Още нищо не си видял.

Тази вечер от улица „Лъжовна“ излязоха двама магьосници. Бриян неохотно се накани да тръгне към спирката, за да провери има ли още транспорт за Студентски. Свилен го попита къде живее и сбърчи чело, щом чу за общежитието, пълно с познати и още повече непознати хора. Обясни му, че ритуалът на пробуждането може да привлече нежелано любопитство, и предложи на Бриян да му гостува за една вечер. Момчето прие на драго сърце.