Мартин Колев - Софийски магьосници

— Ето там, в тази пресечка.

Той вдигна ръка надясно. Хамстерът, подаващ се измежду пръстите му, размаха лапичка в същата посока.

— Там няма пресечка! — отвърна момчето.

„Наистина е самоук“, помисли си Свилен. Всеки случаен наблюдател щеше да види нагоре по улицата само голям, мръсен казан за боклук и зелена врата на гараж, върху която с тебешир пишеше „НЕ ПАРКИРАЙ! ПУКАМ ГУМИ! ВИКАМ КАТ“.

— Това е няма пряка — каза Свилен.

Момчето колебливо се обърна назад. Гневните гласове на преследвачите приближаваха и те самите всеки момент щяха да изскочат иззад ъгъла.

— Просто погледни пак!

По очите му Свилен разбра, че този път е видяло тясната сенчеста уличка. На стълба на лампата имаше табела, върху която с усукани букви пишеше Улица „Лъжовна“ . Двамата побягнаха нагоре и се шмугнаха в нямата пряка. Свилен пусна момчето и се строполи върху смачкан кашон на земята. Наоколо имаше боклукчийски кофи, стари щайги и разкъсан матрак.

Пряката беше сгушена между две продълговати тухлени сгради в опушено розово. Момчето я огледа с любопитството на начинаещ наблюдател. Нямаше да открие нищо особено, освен че в улицата не прониква външна светлина. Преследвачите им минаха току покрай тях — оглеждаха се подозрително и се задъхваха по нагорнището.

— Скоро ще се изморят и ще се разотидат — каза Свилен.

Той подаде на момчето разрошения гризач.

— Мерси — каза то и положи животинката на рамото си. Тя скорострелно побягна към яката на якето му и се скри. — Няма ли да ни видят?

— Не знаят накъде да гледат.

— Май не ни и чуват…?

Свилен поклати глава и се изправи полека-лека. Все още се задъхваше.

— Затова се нарича няма пряка.

Той отново протегна ръка към момчето.

— Аз съм Свилен.

— Бриян — смотолеви то и стисна ръката му.

— Приятно ми е — каза Свилен, след което го зашлеви. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Брияне? Тия хора щяха да те пребият, ако не бях аз.

Бриян потърка зачервената си буза и изгледа Свилен сърдито.

— Да бе. Ако не беше дошъл, изобщо нямаше и да се усетят. Да не мислиш, че правя тоя номер за пръв път?

— Още по-зле. Остави хората — ами ако те беше надушил някой здрачник? Или одитор? Не знаеш ли, че всяко заклинание в града се отчита?

Бриян продължаваше да си търка бузата.

— Всяко какво? Изобщо не съм чувал за такива работи.

— Наистина? — на свой ред се учуди Свилен.

— Даже не знаех, че има и други с такива способности като мен.

— Телекинеза ли имаш предвид?

— Не, не — момчето поклати глава. — Способности изобщо.

— Чакай, чакай — каза Свилен. — Досега не си срещал други магьосници?

— Не съм. Или поне така мисля. Веднъж срещнах в парка клошар, който вонеше ужасно и караше уличните помияри да говорят вместо него. Помислих, че може да ми помогне, да отговори на въпросите ми, затова се опитах да поговоря с кучетата му. Той обаче беше много пиян, изповръща се и заспа на една пейка. А кучетата се разотидоха.

Докато говореше, момчето се загледа в прозореца отсреща. Видя стая с яркочервени стени, а в нея — жена на средна възраст с още по-червена коса. Тя подмяташе тиган върху котлона, докато гледаше някакъв индийски сериал по телевизията. Внезапно жената обърна глава към него, сбърчи чело и махна с ръка. Щорите покорно се спуснаха върху прозореца.

— Не им обръщай внимание — каза Свилен. — В немите преки живеят само кореняци софиянци. Имат се за голяма работа.

Бриян го изгледа невярващо.

— Значи в София наистина има и други… магьосници, така ли?

— Не е като да няма — каза Свилен и си помисли, че напоследък прогресивно намаляват. — Този, на когото си попаднал, се казва Трайо Вентролога. Но не се безпокой, той не е представителна извадка. Е, ако трябва да съм съвсем честен. — Внезапна мисъл осени Свилен. — Брияне, ти въобще не си бил пробуждан, нали?

— Пробуждан? И да съм бил, не помня — отвърна уклончиво момчето.

Магьосникът въздъхна дълбоко. „Вторник“, ликуваше подигравателното гласче в главата му. Беше едва вторник и той изобщо не бе очаквал вечерта да се проточи толкова. Дори шапка не си беше взел в крайна сметка.

— Ама че работа — промърмори Свилен. — На колко си години?

— На осемнайсет. Защо?

— Питам. Според обичая не е добре ритуалът за пробуждане да се извършва нощем. Но и обикновено се извършва преди десетата годишнина. Така начинаещият магьосник има достатъчно време да се ориентира към подходяща школа и учител.