Нил Гейман - Скандинавска митология

— Тогава най-добре отивай да говориш с тях — казал Тор.

Локи се изправил на крака и бързо се отдалечил, преди Тор да счупи още от костите му.

Обул си ботушите, с които можел да ходи по небето, и отишъл в Сварталфхейм, където са работилниците на джуджетата. Решил, че най-изкусните от тях са трите джуджета, известни като синовете на Ивалди.

И затова отишъл в подземната им ковачница.

— Здравейте, синове на Ивалди. Разпитах наоколо и хората ми казаха, че Брок и брат му Ейтри са най-добрите майстори сред всички джуджетата, живели някога на света.

— Не — отговорило едното джудже. — Ние сме най-добрите майстори. Ние, синовете на Ивалди.

— Увериха ме, че Брок и Ейтри могат да правят съкровища толкова добри, колкото и тези, които правите вие.

— Лъжа! — отговорил най-високият от синовете на Ивалди. — Не бих поверил на онези некадърници със схванати пръсти и подковаването на един кон.

Най-дребният и най-умният от синовете на Ивалди просто свил рамене.

— Каквото и да направят, ние можем да направим нещо още по-добро.

— Чувам, че са ви предизвикали — казал Локи. — Три съкровища. Боговете на асите ще отсъдят кой е направил най-доброто съкровище. А, и между другото, едно от съкровищата трябва да е коса. Растяща, идеална златна коса.

— Можем да направим това — казал един от синовете на Ивалди. Дори и Локи не можел да ги различава съвсем добре.

След това Локи отишъл от другата страна на планината при джуджето на име Брок в работилницата, която той делял с брат си Ейтри.

— Синовете на Ивалди правят три съкровища като подарък за боговете от Асгард — казал той. — Боговете ще ги оценяват. Синовете на Ивалди искат да ти кажа, че ти и брат ти Ейтри не можете да направите нещо по-добро от тях. Нарекоха ви „некадърници със схванати пръсти“.

Брок не бил глупак.

— Тук има нещо подозрително, Локи — отговорил той. — Сигурен ли си, че не си го измислил ти? Създаването на проблеми между нас с Ейтри и синовете на Ивалди ми се струва точно нещо, което ти би направил.

Локи го погледнал колкото може по-невинно, което било изумително невинно.

— Нямам нищо общо — отговорил искрено той. — Просто реших, че е добре да го знаете.

— И ти не си заинтересован от това? — попитал Брок.

— Изобщо не съм.

Брок кимнал и вдигнал глава към Локи. Ейтри, братът на Брок, бил по-добрият майстор, но Брок бил по-умният от двамата и по-решителният.

— Е, тогава с удоволствие ще приемем предизвикателството на синовете на Ивалди в състезание за майсторство, съдии, на което ще бъдат боговете. Защото не се съмнявам, че Ейтри може да кове по-сръчно и умело от синовете на Ивалди. Но нека направим това по-лично, Локи? А?

— Какво имаш предвид? — попитал Локи.

— Главата ти — отговорил Брок. — Ако победим в състезанието, искаме главата ти, Локи. Много неща минават през тази глава и не се съмнявам, че Ейтри може да направи нещо забележително от нея. Може би машина за мислене. Или мастилница.

Локи продължил да се усмихва, но вътрешно се намръщил. А денят започнал толкова добре. Е, трябвало просто да направи така, че Ейтри и Брок да не спечелят състезанието. Боговете пак щели да получат шест прекрасни подаръка от джуджетата, а Сиф — своята златна коса. Можел да се справи. Все пак бил Локи.

— Разбира се — отговорил той. — Главата ми. Няма проблем.

От другата страна на планината синовете на Ивалди изработвали своите съкровища. Локи не се притеснявал за тях. Но трябвало да се погрижи Брок и Ейтри да не спечелят, да няма никаква вероятност да спечелят.

Брок и Ейтри влезли в ковачницата. Вътре било тъмно, осветявал я само оранжевият пламък на горящи дървени въглища. Ейтри взел една свинска кожа от полицата и я сложил в огнището на ковачницата.

— Пазя тази кожа за нещо като това — казал той.

Брок просто кимнал.

— Така — продължил Ейтри. — Ти започни да работиш с меховете, Брок. Просто помпай. Трябва ми да е горещо и температурата да е постоянна, защото иначе няма да се получи. Помпай. Помпай.

Брок започнал да помпа меховете, изпращал струя от богат на кислород въздух в сърцето на ковачницата, загрявайки всичко. Бил го правил много пъти. Ейтри наблюдавал, докато се убедил, че нещата ще са както иска.

Той излязъл, за да работи върху творението си извън ковачницата. Когато отворил вратата, за да излезе, вътре влетяло едно голямо, черно насекомо. Не била конска муха, нито домашна муха, а по-голяма от тях. Тя нахлула вътре и започнала да кръжи злобно из стаята.