Нил Гейман - Скандинавска митология

В Асгард трима богове седели на троновете си — Один, едноокият баща на всички, Тор с червената брада, повелителят на гръмотевиците, и красавецът Фрей, богът на лятното плодородие. Те били съдиите.

Локи се изправил пред тях заедно с тримата едва различими един от друг синове на Ивалди.

Брок с черната брада гледал мрачно, застанал сам отстрани, а донесените от него неща били скрити под покривала.

— И така, какво ще оценяваме? — попитал Один.

— Съкровища — отговорил Локи. — Синовете на Ивалди са изработили дарове за теб, могъщи Один, както и за Тор и Фрей. Същото са направили и Ейтри и Брок. Вие трябва да решите кое от шестте неща е най-хубавото. Аз самият ще ви покажа вещите, направени от синовете на Ивалди.

Той подал на Один копието, наречено Гунгнир. То било много красиво, изписано със сложни руни.

— Може да прониже всичко и когато го хвърлиш, винаги намира целта си — обяснил Локи. Все пак Один имал само едно око и понякога не се прицелвал особено добре. — И още нещо важно: клетва, изречена пред това копие, е ненарушима.

Один вдигнал копието и казал само:

— Наистина е хубаво.

— А това е дълга златна коса — изрекъл гордо Локи. — Направена е от истинско злато. Тя ще се прикрепи към главата на човек, който има нужда от нея, и ще расте и във всяко отношение ще е като истинска коса. Сто хиляди нишки от злато.

— Ще я изпитам — казал Тор. — Сиф, ела тук.

Сиф, чиято глава била покрита, станала и се приближила. Тя свалила шала си. Когато видели голата ѝ розова глава, боговете ахнали. Сиф внимателно си сложила златната перука на джуджетата и разтърсила косата си. Те видели как основата на перуката се съединява с главата ѝ и след това Сиф се изправила пред тях още по-сияйна и красива, отколкото била по-рано.

— Впечатляващо — изрекъл Тор. — Добра работа!

Сиф разтърсила златната си коса и излязла от залата, за да я покаже на приятелите си на слънчева светлина.

Последният подарък на синовете на Ивалди бил малък и сгънат като кърпа. Този подарък Локи сложил пред Фрей.

— Какво е това? Прилича на копринен шал — казал Фрей, който не се впечатлил особено.

— Така е — отговорил Локи. — Но ако го разгърнеш, ще видиш, че е кораб на име Скидбладнир . Където и да отиде, вятърът му винаги ще е попътен. И макар да е огромен, най-големият кораб, който може да си представиш, както виждаш, се сгъва като кърпа и може да го сложиш в торбичка.

Фрей бил впечатлен и Локи си отдъхнал. Това били три чудесни подаръка.

След това дошъл ред на Брок. Очите му били червени и подпухнали, а на шията му имало огромна следа от ухапване от насекомо. Локи си помислил, че Брок изглежда прекалено самоуверен, особено имайки предвид забележителните подаръци, донесени от синовете на Ивалди.

Брок взел златната гривна и я поставил пред Один, който седял на високия си трон.

— Тази гривна се нарича Драупнир — казал Брок. — Защото всяка девета вечер от нея ще падат осем точно толкова красиви златни гривни. Можеш да възнаграждаваш хората с тях или да ги събираш и така да увеличаваш богатството си.

Один разгледал гривната и я сложил високо на бицепсите си, където тя заблестяла.

— Много е хубава — казал той.

Локи си спомнил, че Один казал същото и за копието.

Брок се приближил до Фрей. Вдигнал покривалото и открил огромен глиган с козина от злато.

— Брат ми направи този глиган за тебе, за да тегли колесницата ти — казал Брок. — Той ще се носи по небето и над морето по-бързо и от най-бързия кон. Никога няма да има толкова тъмна нощ, че златната му козина да не може да дава достатъчно светлина, за да виждаш какво правиш. Никога няма да се умори и никога няма да те разочарова. Нарича се Гулинбурсти, този със златната козина.

Фрей изглеждал впечатлен. Е — помислил си Локи, — и корабът, който се сгъва като кърпа, беше точно толкова впечатляващ, колкото и неуморния глиган, светещ в тъмното. Главата му била в безопасност. А и знаел, че вече е успял да попречи в изработването на последния подарък, който Брок трябвало да поднесе.

Брок извадил изпод платното един чук и го поставил пред Тор.

Тор го погледнал и подсмръкнал.

— Дръжката е доста къса — казал той.

— Да — кимнал Брок. — Вината е моя. Аз работех на меховете. Но преди да го отхвърлиш, нека ти кажа какво го прави наистина необикновен. Нарича се Мьолнир, правещият светкавици. Първо, чукът не може да се счупи — колкото и силно да удариш нещо с него, той никога няма да пострада.