Нил Гейман - Скандинавска митология

— Вие сте глупци. Особено ти, Локи, защото се мислиш за най-умния — казала тя.

— Това, което той казва, че може да направи, е невъзможна задача — отговорил Локи. — Затова ето какво предлагам: да приемем исканията му и цената му, но да му поставим трудни условия — да не използва помощници за строежа на стената и вместо за три сезона да я построи за един. Ако на първия ден от лятото стената все още не е завършена, а ще стане точно така, тогава не му плащаме нищо.

— И защо да се съгласява на такива условия? — попитал Хеймдал.

— И какво ще спечелим в сравнение е това изобщо да не строи стената? — попитал Фрей, братът на Фрея.

Локи се опитал да потисне раздразнението си. Всички богове ли са глупаци? Започнал да обяснява, сякаш говори на малки деца.

— Ковачът ще започне да строи стената. Но няма да я завърши. Ще работи шест месеца по безнадеждната си задача, без да му се плаща. На края на шестте месеца ще го изгоним — може дори и да го набием заради дързостта му — и след това ще можем да използваме направеното от него до този момент като основа за стената, която ще довършим през следващите години. Изобщо не рискуваме да загубим Фрея, а да не говорим за слънцето или луната.

— И защо ще се съгласява да я построи за един сезон? — попитал Тир, богът на войната.

— Може и да не се съгласи — отговорил Локи. — Но ми се струва достатъчно самонадеян и самоуверен и не от хората, които ще се откажат от предизвикателство.

Всички богове изсумтели и потупали Локи по гърба, казали му, че е много хитър и е хубаво, че е хитър и е на тяхна страна, и че сега ще си получат основите на оградата безплатно, и се поздравили един друг с това, че са толкова умни и така добре умеят да се пазарят.

Фрея не казала нищо. Тя опипвала с пръсти огърлицата от светлина, подарък от Бризингите. Това била същата огърлица, която Локи в образа на тюлен откраднал от нея, докато се къпела, и за която Хеймдал, също във формата на тюлен, се борил с Локи, за да ѝ я върне. Фрея нямала доверие на Локи. Не ѝ харесвала посоката, в която тръгнал разговорът.

Боговете извикали строителя в залата си.

Той ги огледал всичките. Изглеждали в добро настроение и се побутвали, ухилени и усмихнати. Но Фрея не се усмихвала.

— Е? — попитал строителят.

— Ти поиска три сезона — отговорил Локи. — Ще ти дадем само един. Утре е първият ден на зимата. Ако на първия ден на лятото не си свършил, ще си тръгнеш, без да ти платим. Но ако си построил стената толкова висока, толкова дебела и непробиваема, както се договорихме, тогава ще ти дадем всичко, което поиска от нас — луната, слънцето и прекрасната Фрея. Но не трябва никой да ти помага за стената, трябва да я построиш сам.

Известно време непознатият не казал нищо. Той се взирал в далечината и сякаш претеглял думите и условията на Локи. След това погледнал към боговете и свил рамене.

— Казахте да не ми помага никой. Искам конят ми Свадилфари да ми помага да докарвам камъните, които ще използвам за построяването на стената. Не мисля, че това е неприемлива молба.

— Не е неприемлива — съгласил се Один и останалите богове кимнали и си казали един на друг, че конете са добри в тегленето на тежки камъни.

След това се заклели, боговете и непознатият, е най-могъщата от клетвите, че нито една от страните няма да измами другата. Заклели се пред оръжията си. Заклели се и пред Драупнир, златната гривна на Один, заклели се и пред Гунгнир, копието на Один, а клетвата пред Гунгнир била ненарушима.

На следващата сутрин, когато слънцето изгряло, боговете застанали да гледат как работи човекът. Той плюл на ръцете си и започнал да копае рова, в който да сложи първите камъни.

— Дълбоко копае — казал Хеймдал.

— Бързо копае — обадил се и Фрей, братът на Фрея.

— Е, явно е добър копач на ровове и окопи — признал неохотно Локи. — Но представете си колко камъни ще трябва да докара от планината. Едно е да се копае ров. И съвсем друго да се докарат камъни от много мили без никаква помощ и след това да ги нареди един върху друг толкова плътно, че и мравка да не може да се промъкне между тях, и по-високо и от най-високия великан, за да построи стената.

Фрея погледнала към Локи с отвращение, но не казала нищо. Когато слънцето залязло, строителят се качил на коня си и тръгнал към планината, за да събере първите камъни. Конят влачел зад себе си по меката земя празна плоскодънна шейна, в която мъжът да ги сложи. Боговете ги наблюдавали как се отдалечават. Бледата луна светела високо в зимното небе.