Нил Гейман - Скандинавска митология

Тор изглеждал заинтересуван. През годините бил счупил доста оръжия обикновено като удрял неща с тях.

— Ако го хвърлиш, той никога няма да пропусне целта, по която си го метнал.

Тор изглеждал още по-заинтересуван. Бил изгубил доста добри оръжия, защото ги хвърлял по неща, които са го ядосали, но не ги улучвал и прекалено много хвърлени от него оръжия изчезвали в далечината и никога вече не ги виждал.

— Колкото и силно да го хвърлиш и колкото и далече да отиде, чукът винаги ще се връща при теб.

Сега Тор вече се усмихвал. А богът на гръмотевиците не се усмихвал често.

— Можеш и да променяш големината на чука. Може да стане голям, а може и да се свие така, че да го скриеш в джоба си.

Тор плеснал радостно с ръце и над Асгард отекнали гръмотевици.

— И все пак, както забеляза, дръжката наистина е прекалено къса. Вината за това е моя. Не успях да накарам меховете да духат, докато брат ми Ейтри изковаваше чука.

— Късата дръжка е незначителен козметичен дефект — отговорил Тор. — Този чук ще ни защити от ледените великани. Това е най-хубавият подарък, който съм виждал.

— Ще защити Асгард. Ще защити всички ни — изрекъл одобрително Один.

— Ако бях великан, щях много да се страхувам от Тор, когато държи този чук в ръцете си — казал Фрей.

— Да. Чукът е чудесен. Но Тор, какво ще кажеш за косата? Новата прекрасна златна коса на Сиф! — попитал малко отчаяно Локи.

— Какво? А, да. Жена ми има много хубава коса — отвърнал Тор. — Така. А сега, Брок, ми покажи как да накарам чука да става по-голям и по-малък.

— Чукът на Тор е по-хубав дори от прекрасното ми копие и от превъзходната ми гривна — казал Один, кимайки.

— Чукът е по-забележителен и по-внушителен и от кораба, и от глигана ми — признал Фрей. — Той ще опази боговете на Асгард от опасности.

Боговете потупали Брок по рамото и му казали, че Ейтри е направил най-чудесния дар, който някога са получавали.

— Радвам се да го чуя — отговорил Брок и се обърнал към Локи: — И така, сега ще отрежа главата ти, сине на Лойфей, и ще я взема със себе си. Ейтри много ще се зарадва. Ще направим от нея нещо полезно.

— Аз… ще откупя главата си — казал Локи. — Имам съкровища, които мога да ви дам.

— Двамата е Ейтри вече имаме всички съкровища, които ни трябват. Ние изработваме съкровища. Не, Локи. Искам главата ти.

Локи се замислил за момент, после казал:

— Тогава я вземи. Ако можеш да ме хванеш.

И скочил във въздуха, и се затичал високо над главите им. След миг вече го нямало.

Брок погледнал към Тор:

— Можеш ли да го хванеш?

— Всъщност не би трябвало — свил рамене Тор. — Обаче много ми се иска да опитам как работи чукът.

След малко Тор се върнал, хванал здраво Локи, който гледал е безсилен гняв.

Джуджето Брок извадило ножа си и казало:

— Ела тук, Локи. Ще отрежа главата ти.

— Разбира се — отвърнал Локи. — Разбира се, че може да отрежеш главата ми. Но — и тук призовавам могъщия Один — ако отрежеш и парченце от шията ми, ще нарушиш условията на споразумението ни, което ти обещава главата ми и само главата ми.

— Локи е прав — наклонил глава Один. — Нямаш право да режеш шията му.

— Но как да отрежа главата, без да отрежа шията му — ядосал се Брок.

— Знаеш ли — казал доволно Локи, — ако хората се замисляха за точността на думите си, нямаше да се осмелят да се изправят срещу Локи, най-умния, най-мъдрия, най-хитрия, най-знаещия и най-красивия…

Брок прошепнал нещо в ухото на Один.

— Това ще е справедливо — съгласил се Один.

Брок извадил парче кожа и нож. Завързал кожата през устата на Локи. След това се опитал да прободе кожата с острието на ножа.

— Не става — оплакал се той. — Ножът ми не може да те пореже.

— Може и предвидливо да съм си осигурил защита от ножове — отговорил скромно Локи. — Просто за всеки случай, ако цялата тази тактика „не може да отрежеш шията ми“ не проработеше. Страхувам се, че нито едно острие не може да ме нарани.

Брок изсумтял, извадил едно шило и го забил в кожата, пробивайки дупки в устата на Локи. След това взел един здрав конец и я зашил с него.

После си тръгнал, оставяйки Локи със здраво зашита уста, така че да не може да се оплаква.

За Локи болката, че не може да говори, била още по-голяма от това, че устните му били зашити към кожата.

И така, вече знаете как боговете получили най-големите си съкровища. Всичко станало заради Локи. Дори и чукът на Тор е заради Локи. Такъв бил Локи. Ядосваш му се дори и когато си му най-благодарен, и си му благодарен дори и когато го мразиш най-много.