Нил Гейман - Скандинавска митология

Брок чувал ударите от чука на Ейтри пред ковачницата, звуците на изстъргване и извиване, на оформяне и изковаване.

Голямата черна муха — била най-голямата и най-черната муха на света — кацнала на дланта на Брок.

И двете му ръце били върху меховете. Той не спрял, за да удари мухата, и тя го ухапала силно по горната страна на дланта.

Брок продължил да помпа.

Вратата се отворила и Ейтри влязъл и внимателно издърпал творението си от огнището. То било огромен глиган е козина от блестящо злато.

— Добра работа — казал Ейтри. — Още съвсем малко по-топло или по-хладно и всичко щеше да е само губене на време.

— Добра работа и при теб — казал Брок.

Черната муха, високо в ъгъла на тавана, кипяла от гняв и възмущение.

Ейтри взел едно златно блокче и го сложил на наковалнята.

— Така — изрекъл той. — Това нещо ще ги впечатли. Когато извикам, ти започни да помпаш меховете и каквото и да става, нито забавяй, нито забързвай, нито спирай. Предстои сложна работа.

— Разбрах — отговорил Брок.

Ейтри излязъл от стаята и започнал работа. Брок изчакал, докато чул вика на Ейтри, и започнал да помпа меховете.

Черната муха закръжила замислено из стаята и след това кацнала на шията на Брок. Насекомото пристъпило умело встрани, за да избегне едно ручейче от пот, защото в ковачницата било горещо и задушно. Мухата ухапала Брок с всички сили. Към поточето от пот се присъединила и струйка алена кръв, но джуджето не спряло да помпа.

Ейтри се върнал и извадил от огнището една нагорещена гривна. Пуснал я в хладния каменен вир на ковачницата, за да изстине. Когато гривната паднала във водата, над нея се вдигнал облак пара. Гривната се охладила, преминавайки бързо от оранжево към аленочервено и след това в златно.

— Казва се Драупнир — казал Ейтри.

— Капещата? Странно име за гривна — вметнал Брок.

— Не и за тази — отвърнал Ейтри и обяснил на Брок какво в гривната е толкова специално.

— Така — започнал Ейтри, — има нещо, което искам да сътворя от много време — моя шедьовър. Но той е още по-сложен от другите две съкровища. Така че ето какво трябва да направиш…

— Да помпам и да не спирам да помпам? — казал Брок.

— Точно така — отвърнал Ейтри. — Дори повече от преди. Не променяй скоростта или всичко ще се провали.

Ейтри взел едно блокче грубо отлято желязо, по-голямо от всички блокчета, които мухата (всъщност Локи) някога била виждала, и го сложил в огнището.

Излязъл от стаята и извикал на Брок да продължава да помпа.

Брок започнал да помпа, а отвън се чувало как Ейтри разтегля, оформя, заварява и съединява.

Локи, в образа на муха, решил, че няма повече време за деликатност. Шедьовърът на Ейтри щял да е нещо, което ще впечатли боговете, и ако се впечатлели достатъчно, той щял да изгуби главата си. Локи кацнал между веждите на Брок и започнал да хапе клепачите на джуджето. То продължило да помпа въпреки болката. Локи захапал по-дълбоко, по-силно, по-отчаяно. От клепачите на джуджето бликнала кръв, която започнала да се стича по лицето му, заслепявайки го.

Брок присвил очи и разклатил глава, опитвайки се да прогони мухата. Заизвивал главата си от едната страна до другата. Изкривил уста, опитвайки се да издуха въздух към мухата. Никакъв резултат. Тя продължила да хапе и джуджето не виждало нищо, освен стичащата се кръв. Остра болка пронизвала главата му.

Брок започнал да брои и когато завършил едно движение надолу, той вдигнал бързо ръка от меховете и замахнал към мухата с такава скорост и такава сила, че Локи едва успял да избяга. Брок сграбчил отново меховете и продължил да помпа.

— Достатъчно! — извикал Ейтри.

Черната муха полетяла замаяно из стаята. Ейтри отворил вратата и тя избягала.

Ейтри погледнал разочаровано брат си, чието лице било потънало в кръв и пот.

— Не знам какво правеше този път — казал той. — Но едва не развали всичко. Накрая температурата изобщо не беше равномерна. И сега съкровището ми не е и наполовина толкова впечатляващо, колкото се надявах. Ще трябва просто да видим какво ще стане.

Локи, вече във формата на Локи, влязъл през отворената врата.

— Е, готови ли сте за състезанието? — попитал той.

— Брок може да отиде в Асгард, за да даде моите дарове на боговете и да отреже главата ти — отговорил Ейтри. — Аз предпочитам да съм си в ковачницата и да правя разни неща.

Брок се втренчил в Локи изпод подутите си клепки.

— Нямам търпение да отрежа главата ти — казал той. — И това е лично.