Нил Гейман - Скандинавска митология

Минало време. Когато дошъл краят на войната между асите и ваните и те си разменяли бойци и водачи, Один изпратил Мимир на ваните като съветник на бога на асите Хьонир, който станал новият водач на ваните.

Хьонир бил висок и красив, с кралска осанка. Когато Мимир бил с него, за да го съветва, Хьонир говорел като крал и взимал мъдри решения. Но когато Мимир не бил с него, той сякаш не можел да вземе решение и това скоро омръзнало на ваните. Те си отмъстили не на Хьонир, а на Мимир — отрязали главата му и я изпратили на Один.

Один не се разгневил. Той намазал главата на Мимир с билки, за да не се разложи, и изрекъл заклинания и магически слова над нея, защото не искал мъдростта на Мимир да бъде изгубена.

Мимир скоро отворил очи и проговорил. И съветите му били така добри, както и по-рано.

Один върнал главата на Мимир при извора под дървото на живота и я оставил там, до окото, във водите на знанието за бъдещето и за миналото.

Один дал Гялерхорн на Хеймдал, пазителя на боговете. В деня, когато надуе Гялерхорн, всички богове ще се събудят независимо къде са и колко дълбоко са заспали.

Хеймдал ще надуе Гялерхорн само веднъж, когато настъпи краят на всичко, Рагнарьок.

Жената на Тор била красавицата Сиф. Тя била от асите. Тор я обичал заради нея самата, както и заради сините ѝ очи, бялата ѝ кожа, червените ѝ устни и усмивката ѝ. Обичал я и заради нейната дълга, дълга коса с цвят на ечемична нива в края на лятото.

Тор се събудил и се загледал в спящата Сиф. Почесал брадата си. След това потупал жена си с огромната си ръка.

— Какво е станало с теб? — попитал той.

— За какво говориш? — попитала Сиф, после размърдала глава и погледнала учудено. Повдигнала ръка и докоснала с пръсти голия си, розов скалп, опипвайки го внимателно. Погледнала с ужас към Тор.

— Косата ми — успяла да каже тя.

Тор кимнал.

— Няма я — потвърдил той. — Оставил те е с гола глава.

— Кой? — попитала Сиф.

Тор не отговорил нищо. Сложил си Мегингьорд, колана, който му давал сила, увеличавайки неговата два пъти.

— Локи — казал той. — Локи го е направил.

— Защо говориш така? — попитала Сиф, опипвайки като обезумяла голата си глава, сякаш пърхащите докосвания на пръстите ѝ можели да върнат косата ѝ.

— Защото, когато се случи нещо лошо, първото нещо, което мисля, е, че виновният е Локи. Спестява ми много време.

Вратата на Локи била заключена и Тор минал през нея, разбивайки я на парчета. Вдигнал Локи и казал само:

— Защо?

— Какво защо? — отговорил Локи, а на лицето му била изписана истинска невинност.

— Косата на Сиф. Златната коса на жена ми. Беше толкова красива. Защо си я отрязал?

По лицето на Локи преминали стотици изражения — хитрост и лукавство, жестокост и смущение. Тор го разтърсил силно. Локи погледнал надолу и се постарал да изглежда засрамен.

— Беше забавно. Бях пиян.

Тор се намръщил.

— Косата на Сиф беше нейната гордост. Хората ще решат, че главата ѝ е обръсната за наказание. Че е направила нещо нередно и го е направила с някого, с когото не е трябвало.

— Ами да, така е — отговори Локи. — Сигурно така ще си помислят. И за съжаление, като имаш предвид, че взех косата ѝ от корените, през остатъка от живота си ще остане напълно плешива…

— Не, няма. — Тор погледнал нагоре към Локи, когото вече държал високо над главата си, а лицето му било като градоносен облак.

— Страхувам се, че ще е така. Но винаги може да сложи шал или шапка…

— Няма да изживее живота си плешива — казал Тор. — Защото, Локи, син на Лойфей, ако веднага не върнеш косата ѝ, ще счупя всяка една кост в тялото ти. Всяка една кост. И ако косата ѝ не порасне както трябва, ще се върна и отново ще счупя всяка една кост от тялото ти. И после отново и отново. Ако го правя всеки ден, скоро ще стана много добър — продължил той вече малко по-весело.

— Не! — извикал Локи. — Не мога да върна косата ѝ. Не става така.

— Днес сигурно ще ми трябва един час, за да счупя всяка една кост от тялото ти — изрекъл замислено Тор. — Но се басирам, че като се упражнявам, може да стигна до около петнадесет минути. Ще ми е интересно да видя дали е така. — И той започнал да чупи костите на Локи.

— Джуджетата! — изкрещял Локи.

— Моля?

— Джуджетата могат да направят всичко. Могат да направят златна коса за Сиф, коса, която ще се слее с главата ѝ и ще започне да расте нормално, прекрасна златна коса. Те могат да го направят. Кълна се, че могат.