Нил Гейман - Скандинавска митология

Один и братята му направили пръстта от плътта на Имир. Костите му натрупали на планини и скали.

Скалите и камъчетата ни, пясъка и чакъла, които виждате — това са зъбите на Имир и частички от костите, които били счупени и надробени от Один, Вили и Ве в битката им с Имир.

Моретата, които заобикалят световете, били кръвта и потта на Имир.

Вдигнете поглед към небето — гледате вътрешността на черепа на Имир. Звездите, които виждате през нощта, планетите, всички комети и падащите звезди — това са искрите, полетели от огньовете на Муспел. А облаците, които виждате през деня? Те някога били мозъкът на Имир и кой знае с какви мисли са заети дори и сега?

Светът е плосък кръг и морето го заобикаля отстрани. Великаните живеят по края на света, както и в най-дълбоките морета.

За да държат великаните далече, Один, Вили и Ве построили стена от миглите на Имир и я поставили около средата на света. Нарекли ограденото от стената място Мидгард, или Средната Земя.

Мидгард бил празен. Земите били прекрасни, но никой не ходел из ливадите и не ловял риба в бистрите води, никой не се скитал из скалистите планини и не се взирал в облаците.

Один, Вили и Ве знаели, че светът не е свят, докато не е населен. Те пребродили надлъж и нашир, търсейки хора, но не намерили никого. Най-после върху камъчетата на края на морето открили два изхвърлени от вълните дънера, които били донесени от прилива и запокитени на брега.

Първият дънер бил ясеново дърво. Ясенът е здраво и красиво дърво и корените му са дълбоки. Той се дълбае лесно и не се пука и чупи. От него стават добри дръжки за сечива или дръжки на копия.

Вторият дънер, който намерили на брега толкова близо до първия, че почти се докосвали, бил от бряст. Брястът е грациозен, но дървесината му е достатъчно твърда, за да се правят от нея най-здравите дъски и греди. От бряст може да се направи хубава къща или голяма сграда.

Боговете взели двата дънера. Поставили ги изправени на пясъка и на височина те били колкото хората. Один ги хванал и вдъхнал живот първо на единия, после на другия. И те вече не били мъртви дънери на брега, а оживели.

Вили им дал воля, разум и амбиция. Вече можели да се движат и да желаят.

Ве издялал дънерите. Придал им формата на хора. Издълбал им уши, за да могат да чуват, очи, за да виждат, както и устни, за да могат да говорят.

Двата дънера стояли на брега — двама голи човеци. Ве изваял единия с мъжки гениталии, а другия — с женски.

Тримата братя направили дрехи за жената и мъжа, за да се покрият и да се стоплят под хладните морски пръски на този бряг на края на света.

И най-накрая братята дали на създадените от тях хора имена. Мъжа нарекли Аск или Аш заради ясеновото дърво, а жената Ембла заради бряста.

Аск и Ембла били бащата и майката на всички нас — всяко човешко същество дължи живота си на своите родители и техните родители, и техните родители преди това. Ако се върнем достатъчно назад, ще видим, че предците на всекиго от нас са Аск и Ембла.

Аск и Ембла живеели в Мидгард в безопасност зад стените, които боговете направили от миглите на Имир. В Мидгард те изграждали домовете си, защитени от чудовища, великани и всички опасности, които дебнат в пустошта. В Мидгард можели спокойно да отглеждат децата си.

Затова наричат Один бащата на всички. Защото станал баща на богове и вдъхнал живот на дедите, на дедите, на дедите ни. Один е бащата на всички нас независимо дали сме богове, или смъртни.

Ясенът Игдрасил е огромно дърво, най-съвършеното и най-красивото от всички дървета, а също и най-голямото. Расте между деветте свята и ги съединява един с друг. То е най-високото от всички дървета и най-прекрасното. Върховете на клоните му се простират над небето.

Толкова е голямо, че корените му лежат в три свята и се хранят от три извора.

Първият и най-дълбокият корен стига до подземния свят Нифлхейм, мястото, което съществувало преди всички други. В центъра на мрачния свят е вечно бушуващият извор Хвергелмир, толкова шумен, че прилича на врящ чайник. Във водите му живее драконът Нидхог, който непрекъснато гризе корена отдолу.

Вторият корен стига до царството на ледените великани, до кладенеца, който принадлежи на Мимир.

На най-високите клони на дървото на живота чака един орел, който знае много неща, а също и ястреб, кацнал между очите на орела.

Сред клоните на дървото живее катерицата Рататоск. Тя пренася клюки и съобщения от страшния Нидхог, който яде трупове, до орела и обратно. Катерицата разказва лъжи и на двамата и се радва, когато те се гневят.