Брайан Макклеллан - Есенната република

— И всичко това се е случило през изминалите три месеца?

Рикар кимна и хвърли бърз поглед към Влора.

— И ти не знаеш къде е сега?

— Не.

— Ами школата?

Рикар се навъси.

— Не съм чувал нищо от тях от няколко седмици. Смятах, че всичко е наред.

Тамас се опитваше да разгадае лицето му. Това беше човек, натрупал богатствата си чрез обаяние — като заглажда недоразуменията и помага на хората да намерят общ език. И в същото време Рикар никак не умееше да лъже. Фактът, че в момента казваше истината, допълнително изостри тревогата на Тамас.

Сепнатият възклик на Олем се оказа единственото предупреждение. Фелдмаршалът се извъртя и видя как телохранителят му полита към земята с ругатни, съборен от изриталата коляното му непозната. Жената вече се хвърляше към Тамас, стиснала кинжал в ръката си. Движеше се невероятно бързо. Той я улови за китката и я хвърли край себе си — или поне се опита. Тя се отскубна неочаквано, прехвърли кинжала в другата си ръка и нанесе удар към шията му.

Острието прелетя опасно близо, но пропусна заради връхлетялата Влора. Двете жени се стовариха с трясък върху Рикаровата библиотека и цялата сграда сякаш потрепери. Изправилият се междувременно Олем пристъпи и сграбчи непознатата за яката, за което получи удар с юмрук в слабините. Той се преви и падна край стената.

Тамас пристъпи зад непознатата, готов да я застреля.

— Фел, спри! — изрева Рикар.

Жената веднага престана да се бори.

Без да снема прицела си от нея, Тамас помогна на Влора и Олем да се изправят. Непознатата седна насред отломките от библиотеката и мрачно се втренчи в насочения към нея пистолет.

— Бездната да те глътне, Фел — каза Рикар. — Какви ги вършиш?

— Вие бяхте в опасност, сър — отвърна Фел.

— Да не се опитваше да убиеш фелдмаршала?

Страните на Фел леко почервеняха.

— Простете, сър. Не го познах в гръб. Не, просто се опитвах да ги обезвредя.

— Като размахваш нож в лицето ми? — запита Тамас.

— Раната нямаше да е дълбока. Много съм прецизна.

Тамас погледна към спътниците си. Върху едната буза на Влора вече тъмнееше голяма синина от сблъсъка с библиотеката, а Олем все още ругаеше под нос, притиснал чатала си. Тази жена беше нападнала трима въоръжени непознати, без да трепне, при това с намерението да ги обезвреди? Бе успяла да повали Олем за частица от секундата — и едва не беше надвила самия Тамас, макар да се намираше в слаб барутен транс.

— Виждам, че си започнал да наемаш по-добри хора — обърна се Тамас към Рикар.

Рикар отново зае мястото си и отпусна глава между ръцете си.

— Можеше просто да си уговориш час за посещение, Тамас…

— Не е така, сър — обади се Фел, все още на пода. — Фелдмаршалът не е получавал вести от месеци. При пристигането си заварва града в чужди ръце. Нормално е да прояви предпазливост.

За момент Рикар се навъси към нея, сетне смръщването му изчезна, заменено от разбиране.

— Ти мислиш, че съм продал града на бруданците, нали?

— Зная само — отвърна Тамас, — че чужда войска е окупирала моя град и че поверих ключовете от града на теб, Съдържателя и Ондраус.

— Виновен е проклетият Кларемон.

Сега беше ред на Тамас да се намръщи.

— Господарят на лорд Ветас? Нима Адамат още не е изкоренил онзи мелез?

— Адамат свърши прекрасна работа — каза Рикар. — Лорд Ветас е мъртъв, а малцината оцелели от хората му се изпокриха. Но точно след като го прекършихме, господарят му пристигна с две бригади брудански войници и половината от бруданската кралска кабала.

— И никой не се опита да защити града?

Рикаровите ноздри трепнаха.

— Опитахме. Но… Кларемон не дойде да завладява. Поне така казва. Твърди, че е довел със себе си войници, за да помогне в отбраната срещу Кез. Кандидатира се за министър-председател на Адро.

— Ама разбира се. — Тамас започна да се разхожда из кабинета. Това военно присъствие в Адопещ пораждаше прекалено много въпроси. И ако искаше да получи отговори, трябваше да го стори с подкрепата на собствени войски. Но двете бригади и деливанците се намираха на седмици път от столицата…

— Уреди ми среща с Кларемон — каза Тамас.

— Това може да не е особено добра идея.

— И защо?

— Разполага с половината бруданска кралска кабала зад гърба си! — рече Рикар. — Можеш ли да посочиш друга група, която да те мрази повече от кралските Привилегировани? Те ще те убият на място и ще хвърлят трупа ти в Адра.

Тамас продължи да крачи. Нямаше време за това. Толкова много противници. Толкова много аспекти за обмисляне. Имаше неотложна нужда от съюзници.