Брайан Макклеллан - Есенната република

Щяха да разполагат само с няколко месеца обучение, но се налагаше да са достатъчни.

— И тях — съгласи се Тамас. — Можем да вземем поне Телавер, преди да посетим Рикар.

Сред хладината на ранната утрин тримата се отправиха към отсрещния бряг на реката и полека улиците започнаха да се изпълват с хора. Тамас забеляза, че макар бруданските патрули да бяха чести, а градските стражи — многобройни, те не пречеха на гражданите. Никой не направи опит да ги спре нито когато достигнаха западната порта на стария град, нито когато напуснаха столицата и се насочиха към северните предградия.

В пристанището по протежението на реката Тамас видя брудански кораби; високите им мачти се издигаха и на юг от залива. Планинският канал, прокаран от Рикаровия работнически съюз, явно функционираше, сухо си помисли той. Това бе единственият начин океански съдове с подобни размери да достигнат Адморието.

Разрушените църкви и манастири нямаха чет. Почти на всяка втора пресечка, на мястото на съответните светилища човек можеше да види купчина отломки. Каква ли съдба бе споходила свещенослужителите им? И по каква причина бруданските Привилегировани си бяха поставили за цел да разрушат точно тези сгради?

Определено трябваше да попита Рикар за това.

Отне им един час да достигнат школата. Тя се намираше на речния бряг — стара тухлена постройка, някога помещавала текстилна фабрика. До нея имаше поле, преобразувано в стрелбище. Щом я приближиха, Влора сграбчи Тамас над лакътя. В допира ѝ се долавяше паника.

Фелдмаршалът почувства как сърцето го стяга.

Прозорците на спалното помещение над школата бяха изпочупени, а вратата на главния вход висеше изкъртена. Дървената табела, украсена със сребърния символ на барутните магове, беше откъсната от мястото си над вратата и лежеше строшена в калта. Околността, включително самото стрелбище, пустееше, тревясала.

— Влора — каза Тамас, — поеми южната част откъм реката. Олем, ти върви на север.

С лаконичното тъй вярно двамата се отдалечиха. Влора свали шапката си и се запрокрадва през тревите, а Олем продължи нагоре по улицата и с привидно небрежна походка подмина школата, сетне сви внезапно през стрелбището и се насочи обратно към постройката.

Тамас изчака да заемат позиция, преди сам да приближи откъм пътя. Отвори третото си око, за да надникне Отвъд в дирене на магия, но не съзря нищо. Ако в постройката ги чакаха хора в засада, то не бяха нито Привилегировани, нито Чудаци.

А всъщност нямаше и барутни магове. Защо училището беше празно? То трябваше да се намира под ръководството на Телавер. Макар и с донякъде посредствена дарба, магьосницата притежаваше отлични технически умения, което я правеше идеален избор за наставник. Може би беше отвела подопечните си преждевременно, за да ги скрие от бруданците? Или пък школата е била нападната?

Докато приближаваше сградата, Тамас извади пистолетите си и забави ход само за да посипе щипка прашец върху езика си. Барутният транс обзе тялото му, взорът, слухът и обонянието му се изостриха, а болката от продължителната езда заглъхна под прилива на сили.

Слаб звук привлече слуха му — звук, почти погълнат от ромоленето на Адра. Беше неопределим, за разлика от миризмата, която долови благодарение на транса. Миризма на метал и разложение. На кръв.

Тамас надникна през прозореца. Блясъкът на утринното слънце му пречеше да зърне някакви очертания сред мрака на помещението отвъд. Слабият звук приличаше на рев в подсиления му слух, а миризмата на смърт го изпълваше с лошо предчувствие.

Той изрита вратата, откъртила се от пантите си, и влетя вътре с готови за стрелба оръжия. Застина на прага, присвил очи към тъмнината.

Предпазливостта му се оказа неоснователна. Фоайето оставаше празно, тишина изпълваше цялата постройка, с изключение на слабия звук, който, както разбра, идваше от хиляди мухи. Те бръмчаха и се стрелкаха из въздуха, очертаващи се на фона на прозорците.

Тамас прибра пистолетите си и завърза носна кърпа пред лицето си. Въпреки мухите и миризмата, във фоайето нямаше тела, следите от насилие се изчерпваха с ръждивите петна по пода и пръските по стената. Личеше, че тук са били убивани хора, а телата им са били извлечени.

Той последва дирята засъхнала кръв през коридора и във вътрешността на старата фабрика, вдигнал пистолет в готовност.

Старият цех представляваше огромно помещение, някога изпълнено с десетки дълги маси със суетящи се около тях шивачки, а понастоящем празно, ако не се брояха дузината чинове в единия му край. Тук имаше по-малко мухи, и то съсредоточени около няколкото петна от кръв, загатващи за още смърт.