Джин Вульф - Ноктите на Помирителя

Здесь есть возможность читать онлайн «Джин Вульф - Ноктите на Помирителя» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2001, ISBN: 2001, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ноктите на Помирителя: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ноктите на Помирителя»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Ноктите на помирителя“ продължава приключенията на Севериън, пропъден далеч от Цитаделата заради непростим грях. Той предприема митичен поход в търсене на страховитата сила на една древна реликва, за да разгадае истината за своята съдба.

Ноктите на Помирителя — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ноктите на Помирителя», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Зеленият човек отметна глава назад и се засмя. Все едно чух звука на алзабо, когато преминава по заснежените плата на планината, но смехът на това същество беше по-ужасяващ и от самото зелено същество и аз се отдръпнах по-надалеч.

Зеленият човек забеляза моето стъписване и отново се засмя.

— Само като си помисля, че преди малко ви повярвах. Какво нещастно и глупаво същество съм аз. Отдавна съм свикнал с мисълта, че ще умра сред вас, хората, които не сте нищо повече от прахоляка по пътищата. Но само преди малко, за един кратък миг у мен се прокрадна крехката надежда, че не трябва да се предавам. Аз съм истински човек, приятелю, а след няколко месеца ще бъда мъртъв.

Помислих си за неговите събратя. Колко често бях виждал измръзнали стъбла, блъскани от вятъра в стените на мавзолеите в некропола.

— Разбирам ви. Горещите дни на слънцето приближават и когато те свършат, вие ще сте си отишли с тях. Посейте семената си, докато все можете да го направите.

Зеленият човек въздъхна.

— Въпреки че не ми повярвахте и дори не разбрахте, че съм човек като вас, вие продължавате да ме съжалявате. Може би сте прав и наистина ще дойде Новото слънце, но ние, които живеем в бъдещето, сме го забравили. Ако някога успея да се върна в собствената си епоха, ще им разкажа за това, което сте ми казал.

— Ако, наистина идвате от бъдещето, защо не се върнете у дома си и не напуснете тази епоха?

— Защото, както виждате, съм окован. — Той вдигна крака си, за да видя букаите, които стягаха пищялите му. Плътта му с жълто-зелен цвят на берил беше подута, така, както бях виждал да се подува дънер на дърво, на което е надянат железен пръстен.

Входът на шатрата се отвори и мъжът, който биеше барабана, надникна вътре,

— Още ли си тук? Хайде, приключвай, има и други желаещи. — Той изгледа заплашително зеления човек и се оттегли.

— Иска да ми каже, че трябва да ви накарам да си тръгнете. В противен случай ще затвори отвора в шатрата, през който получавам слънчева светлина. Трябва да отпращам бързо тези, които идват тук и плащат, за да научат бъдещето си. Трябва да го направя и с вас. Сега сте млад и силен. Но преди тази планета да се завърти десет пъти около слънцето, вече няма да сте толкова силен, нито толкова жизнен както сте сега в младостта си. Ако имате синове, ще настроите враговете срещу себе си. Ако…

— Стига! — извиках аз. — Това, което ми казвате, важи за всички други мъже. Отговорете ми честно само на един въпрос и ще си тръгна. Търся една жена на име Аджиа. Къде мога да я открия?

За момент съществото завъртя очи нагоре и под клепачите му се откри още по-яркозелена плът. То стана и по тялото му премина лек трепет, ръцете му се разтвориха, пръстите му се разпериха като малки клончета.

— Над земята — бавно отговори зеленият човек.

Треперенето престана и съществото седна, но този път изглеждаше по-изтощено, състарено и още по-бледозеленикаво.

— Тогава ти си само измамник — казах аз и се обърнах. — Бил съм глупак да ви повярвам дори и за най-малкото, което ми казахте.

— Не — прошепна зеленият човек. — Слушайте. Идвайки насам, аз съм преминал през цялото ви бъдеще. Някои части от него си ги спомням ясно, а други тънат в мъгла. Аз само ви казах истина, а ако в действителност сте близък с кмета на това селище, трябва да му кажете нещо, което ще го заинтересува. Въоръжени мъже са тръгнали насам, за да освободят човек на име Барнох.

Извадих бруса от торбичката на колана си, счупих го на две върху токата и му подадох половината. За момент той не разбра какво държеше в ръката си. След това видях в очите му такава радост, сякаш вече вървеше по ярката диря на своя собствен свят.

4

БУКЕТЪТ

Напуснах шатрата на панаирджията и погледнах нагоре към слънцето. Западният хоризонт се бе скъсил. След час, час и половина — времето, което трае един наряд на лостовите, те трябваше да се появят. Аджиа беше изчезнала и последната надежда да я открия също се бе стопила, докато се лутах от единия до другия край на панаира. Все пак се чувствах по-добре след пророчеството на зеления човек, което изтълкувах, че двамата с Аджиа ще се срещнем, преди някой от нас да умре. Помислих си, че щом беше дошла да гледа изваждането на Барнох на светлина, може би ще дойде и на екзекуцията на Морвена и крадеца на добитък.

Подобни мисли владееха съзнанието ми по обратния път към хана. Но преди да Стигна до стаята, която споделях с Йонас, те бяха прекъснати от спомена за Текла и за моето повишение. Трябваше да сменя новите си дрехи с опушено черния плащ на братството. Толкова е мощна силата на асоциацията, че можеше да бъде тренирана от навика, докато бях далеч от стаята и от Терминус Ест, скрит под леглото.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ноктите на Помирителя»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ноктите на Помирителя» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ноктите на Помирителя»

Обсуждение, отзывы о книге «Ноктите на Помирителя» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x