Джоэл Розенберг - Пурпурно небе

Иън стисна устни.

— Значи Херолф ме е излъгал.

— О, боже — каза Локи. — Защо ти трябва да мислиш за това? Той е предан на Владенията. Не бива да забравяш, че вълците са животни, които живеят на глутници, при тях стадното чувство е силно развито, може и да се дърлят, докато са заедно, но са ми предани също като дресирани кучета. — Той поклати глава. — Не. Не те е излъгал. Събрах помощниците си от Южната глутница, не от Северната. — Той въздъхна, докато подбутваше с носа на обувката си откъсната ръка, а след това я ритна настрани. — Горките нещастници — каза той. — Виждал ли си ги някога като кутрета? — Усмивката му бе нежна, но хищна. — Изключително сладки са — независимо дали са се родили в единия или другия си облик, въпреки че вълчиците се налага да ги държат отделно, поне отначало, иначе двукраките не остават дълго живи. — Той наклони глава на една страна. — Искаш ли да дойдеш с мен и да ги видиш? Ще те приемат добре. Ако има нещо, което уважават повече от Бащата на своя Баща, то това е някой, който е в състояние да уплаши цялата глутница.

Иън стисна зъби.

— Искаш да тръгна с теб?

— Ами да — отвърна Локи. — Разнасях ти сака с оръжието нагоре-надолу по хълмовете известно време. Не искаш ли да ми върнеш услугата? — Учудващото в усмивката му бе, че в нея не се таеше заплаха. — Освен това смятам, че в най-скоро време ще се добера до значителен брой от скъпоценните камъни от Брисингамен, а щом това се случи, сигурно няма да ти е неприятно да разчиташ на приятел в следващия Цикъл — а кой би могъл да ти бъде по-добър приятел от самия Господ Бог? — Той се огледа и кимна. — Мисля, че това място ще го възстановя. Намирам го за много приятно.

Фрея поклати глава.

— Не мисля така, Лисичи братко. Мисля, че начинанието ти е обречено на провал.

— Съдба? Орис? Какво е това? — Локи сви рамене. — Познавам съдбата, спал съм и с орисниците, и с бесовете, те всички са приятни, вече позастарели момичета, но когато в ръцете ми попаднат достатъчно скъпоценни камъни, тогава ще ти обясня какво е това съдба и орис. А сега внимавай, бабке; не искаш да се нараниш повече, отколкото вече са те подредили. — Усмихна се на Иън и усмивката му се стори искрена на младежа. — Сериозно ти говоря, момче, зарежи ги тези дърти фашисти и застани на моя страна. Мога да ти обещая много повече забавления, отколкото тази дърта торбалана тук си представя, че съществуват.

— Сериозно? — Фрея се разсмя. — О, Локи!

— Сериозно, я — отвърна Локи. — Аз съм страхотен купонджия, момче. — Той нежно отдръпна Фрея от себе си и се изправи пред Иън. — Познавам най-шумните барове в Париж, най-добрите шивачи в Хонконг, най-прелестните гледки и пътеки във Владенията и местата за къмпингуване в Монголия. По дяволите, имам постоянна сметка в най-добрия бордей в Ада на Финавара. Остани с мен и ще си поживеем сладко, независимо дали ще се докопаме до скъпоценните камъни или не.

— Не.

— Моля те, много те моля, височайши — каза Локи с гласа на Валин. — Дори ще продължа да ти оправям леглото. — Той отметна една паднала къдрица от челото си с пръст.

Ръката на Иън и за миг не се отдели от Убиеца на гиганти.

— Да не би да има нещо, което не можеш да разбереш, като казах „не“ ?

— От теб никога няма да излезе добър бизнесмен, хлапе. Винаги трябва да си наясно каква е най-добрата оферта на другия, преди да откажеш…

Той направи стъпка напред и нежно докосна Иън по челото.

Този път щеше да е по-добре. Иън се отпусна на скърцащото старо легло и подложи длани под главата си. Баща му и новата приятелка щяха да се приберат от поредното официално гости всеки момент. Така наречената нова приятелка щеше да си глътне обичайното приспивателно и веднага да си легне — тази гълташе приспивателни, както Иън хрупаше ментовите бонбони тик-так — а татко му щеше да се хване за бутилката, за да се приспи.

Този път бе решил да се усмихва.

Но на Иън му готвеха изненада. Не че всичко беше съвсем наред — беше изкарал шестица по биология, но господин Фуско не виждаше нещата в същата светлина. Не бил участвал достатъчно в клас, казал той, а и от време на време си позволявал да отсъства — тренировките по фехтовка не съвпадаха с часовете в училище, но Иън имаше нужда от допълнителни тренировки, защото предстоеше турнир — а също така и да закъснява. Часът по биология се падаше веднага след физическото и във вторник, и в четвъртък, а по време на часовете по физическо Иън успяваше малко да се отпусне, независимо дали се правеше на Боби Ададжиян, облечен в къси панталонки, докато тренира футбол, или се готвеше с непресторен ентусиазъм да участва във високия скок, дори в часовете по баскетбол, където нямаше абсолютно никакъв талант, но пък преподавателят бе включил й този спорт в учебната програма, а освен това, ако показваше достатъчно ентусиазъм и се справяше успешно, господин Даниълс изваждаше рапирите и маските и даваше на Иън бърз урок, докато останалата част от класа довършваха скоковете си. На млади години господин Даниълс се бе опитал да влезе в олимпийския отбор и имаше измамен стил на защита, който Иън бързо започна да усвоява. За да получи максималното от този сравнително кратък урок, момчето трябваше да вземе бърз душ, а това на свой ред означаваше, че ще закъснее за следващия си час, но този факт никак не го притесняваше. Не биваше и останалите да му обръщат кой знае колко внимание. По дяволите, та през първите десет минути господин Фуско бе зает да флиртува с момичетата.