Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Но аз още не съм се съгласила!

Магьосницата вдигна ръка, помръдна пръсти.

Цири почувства как слепоочията й почнаха да пулсират, а ушите й забучаха, както се случва, когато преглътнеш слюнката си, но много по-силно. Почувства сънливост и безсилие, усети как вратът й се схваща от умора, а коленете й омекват.

Йенефер свали дланта си и странностите престанаха веднага.

— Чуй ме внимателно, Изненадке — каза тя. — Мога без усилие да те омагьосам, да те хипнотизирам или да те потопя в транс. Мога да те парализирам, да те упоя насила с еликсири, да те съблека, да те сложа на масата и да те изучавам няколко часа, като си правя почивки, когато огладнея, а ти ще лежиш на масата и ще зяпаш в тавана, без да си в състояние дори да помръднеш очните си ябълки. Бих постъпила така с някоя сополанка. С теб не искам да постъпвам така, защото от пръв поглед се вижда, че си разумно и гордо момиче, с характер. Не искам да поставям в неловко положение пред Гералт нито теб, нито себе си. Защото той ме помоли да изуча способностите ти. Да ти помогна да се ориентираш в тях.

— Той ли те е помолил? Защо? На мен не ми е казвал! Дори не ме е питал…

— Повтаряш това упорито — прекъсна я магьосницата. — Никой не те е попитал, никой не си е направил труда да узнае какво искаш и какво не искаш. Какво, да не желаеш да дадеш основание да те смятат за инатлива, упорита сополанка, на която не си струва да се задават такива въпроси? Но аз все пак ще рискувам да ти задам въпроса, който никой не ти е задавал. Искаш ли да се подложиш на тестовете?

— А какви ще бъдат тези тестове? И защо…

— Вече ти обясних. Ако не си разбрала… Нямам намерение да шлифовам възприятията ти или да работя върху интелекта ти. Еднакво лесно ми е да изследвам и умно, и глупаво момиче.

— Не съм глупава! Разбрах всичко!

— Още по-добре.

— Но аз не ставам за вълшебница! Нямам никакви способности. Никога няма да стана вълшебница и не искам да бъда! Аз съм предопределена за Гера… Предопределена съм да бъда вещерка! Дойдох тук само за малко! Скоро ще се върна в Каер Морхен…

— Упорито гледаш в деколтето ми — каза студено Йенефер, присвивайки леко теменужените си очи. — Виждаш ли там нещо необичайно, или е просто обикновена завист?

— Тази звезда… — измънка Цири. — От какво е тя? Тези камъчета се движат и толкова странно светят…

— Пулсират — усмихна се магьосницата. — Това са активни диаманти, вкарани във вътрешността на обсидиан. Искаш ли да погледнеш по-отблизо? Да го докоснеш?

— Да… Не! — Цири отстъпи назад, гневно тръсна глава, стараейки се да прогони лекия аромат на люляк и касис, който идваше откъм Йенефер. — Не искам! За какво ми е? Това не ме интересува! Никак! Аз съм вещерка! Нямам никакви магически способности! Не ставам за вълшебница, това е ясно, защото аз съм… И изобщо…

Магьосницата седна на каменната пейка до стената на храма и се зае съсредоточено да изучава ноктите си.

— … И изобщо — довърши Цири, — трябва да помисля.

— Ела тук. Седни до мен.

Цири се приближи и седна.

— Трябва ми време, за да помисля — повтори тя неуверено.

— Правилно — кимна Йенефер, продължавайки да се занимава с ноктите си. — Това е сериозна работа. Трябва да се помисли.

Известно време двете мълчаха. Разхождащите се из парка послушнички ги поглеждаха с любопитство, шепнеха си нещо, кикотеха се.

— Е?

— Какво… е?

— Помисли ли?

Цири скочи, изсумтя, тропна с крак.

— Аз… аз… — заекна тя, неспособна да си поеме дъх от ярост. — Подиграваш ли ми се? Трябва ми време! Трябва да помисля! Повече! През целия ден… И през нощта!

Йенефер я погледна в очите и Цири се сви от този поглед.

— Поговорката гласи — изрече бавно магьосницата, — че утрото е по-мъдро от вечерта. Но в твоя случай, Изненадке, преди да дойде утрото, може да настъпи поредният кошмар. Ти отново ще се събудиш от вика и болката, цялата потънала в пот, отново ще те е страх, ще се боиш от това, което си видяла, ще се боиш от това, което не можеш да си спомниш. И тази нощ сънят ти повече няма да се върне. Ще остане само ужас. До разсъмване.

Момичето затрепери, наведе глава.

— Изненадке. — Гласът на Йенефер леко се промени. — Повярвай ми.

Ръката на магьосницата беше топла. Черното кадифе и без това подмамваше Цири да притисне лице към него. Ароматът на люляк и касис я опияняваше приятно. Прегръдката я успокояваше, караше я да се отпусне, смекчаваше възбудата, потискаше гнева и бунта.

— Ще се подложиш на тестовете, Изненадке.