Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 1)

— Не бъркаш. Имаше ли нещо особено в съня ти за битката?

— Не. Множество коне, хора и оръжия. Хората се биеха и крещяха. Някой, най-вероятно побъркан, крещеше: „Орли! Орли!“.

— Какво още? Каза, че си имала въртележка от сънища.

— Не помня… — Кондвирамурс млъкна.

Нимуе се усмихна.

— Е, добре. — Послушницата гордо вирна глава, и не даде възможност на Господарката на езерото да подхвърли нещо язвително. — Разбира се, понякога забравям. Никой не е съвършен. Повтарям — моите сънища са видения, а не библиотечни каталози.

— Това ми е ясно — отсече Нимуе. — Не изпитвам сънуваческите ти способности. Това е анализ на легендата. На нейните загадки и бели петна. Получава се доста добре, още от първите сънища ти разпозна девойката от портрета, двойничката на Цири, която Вилгефорц се е опитал да представи за наследницата на цинтрийския престол.

Те замълчаха, защото в кухнята влезе Краля Рибар. Поклони се и промърмори нещо, след което взе от шкафа хляб, две гърнета и платнено вързопче. Излезе, без да пропусне да се поклони и да промърмори нещо.

— Той силно накуцва — каза Нимуе с видима неохота. — Беше тежко ранен. Един глиган му разпори крака по време на лов. Затова прекарва толкова много време в лодката. Раната не му пречи да гребе и да лови риба, на лодката забравя за недъга си. Той е много порядъчен и добър човек. А аз…

Кондвирамурс тактично мълчеше.

— А аз се нуждая от мъж — поясни делово дребната магьосница.

„Аз също — помисли си послушницата. — По дяволите, щом се върна в академията, веднага ще позволя на някой да ме съблазни. Въздържанието е хубаво нещо, но не за по-дълго от един семестър.“

Нимуе се изкашля.

— Ако си приключила със закуската и мечтите, да отидем в библиотеката.

— Да се върнем към твоя сън.

Нимуе отвори една папка, прелисти няколко акварела и извади един от тях. Кондвирамурс разпозна сцената веднага.

— Аудиенцията в Лок Грим?

— Разбира се. Представят двойничката пред императорския двор. Емхир се прави, че е позволил да го заблудят, прави доволна физиономия при лоша игра. Ето, погледни посланиците на Северните кралства, за които се изнася този спектакъл. А тук виждаме нилфгардските дукове, получили публично оскърбление: императорът е пренебрегнал техните дъщери, отхвърлил е предложенията за встъпване в родство. Жадуващи мъст, те си шепнат, наведени един към друг, вече замислят заговор за убийство. Девойката двойник стои с наведена глава, а за да подчертае тайнствеността, художникът даже е сложил воал върху лицето й.

След кратка пауза магьосницата продължи:

— И това е всичко, което знаем за фалшивата Цири. Нито една от версиите на легендата не съобщава какво е станало с нея впоследствие.

— Но можем да се досетим, че съдбата й не е за завиждане — изрече тъжно Кондвирамурс. — Когато Емхир е получил оригинала — а ние знаем, че го е получил, — той се е отървал от фалшификата. Когато сънувах този сън, не почувствах случващата се трагедия, а по принцип би трябвало да усетя нещо, ако… От друга страна, това, което виждам, не е задължително да се е случило реално. Както всеки човек, и аз сънувам миражи. Мечти. Копнежи… И страхове.

— Знам.

Дискутираха до обяд, разглеждайки папките с графики. Краля Рибар явно беше имал успешен лов, защото обядът беше сьомга на скара. Вечерята — също.

През нощта Кондвирамурс спа лошо. Твърде много беше яла.

Не сънува нищо. Беше подтисната и засрамена, но Нимуе изобщо не се разстрои.

— Имаме време — каза тя. — Пред нас са още много нощи.

В кулата Inis Vitre имаше няколко бани, наистина разкошни, със светещ мрамор и лъщящ месинг, загрявани от централно отопление, чиято пещ се намираше някъде в мазето. Кондвирамурс не се притесняваше да се къпе с часове — така или иначе по някое време се виждаше с Нимуе в една от баните, дървена къщурка с излизащ над езерото подиум. Мокри, обгърнати от парата, вдигаща се от обливаните с вода нагорещени камъни, двете седяха и взаимно си правеха вятър с брезови клончета, а в очите им капеше солена пот.

— Ако правилно съм разбрала — каза Кондвирамурс, бършейки лицето си, — стажът ми в Inis Vitre се заключава в това да премахна всички бели петна в легендата за вещера и вещерката?

— Правилно си разбрала.

— През деня, когато разглеждаме картините, и по време на разговорите ни се зареждам за съня, за да мога да видя през нощта истинската, никому неизвестна версия на даденото събитие?