Стивън Ериксън - Прах от мечти

Той кимна.

— Удивително е колко малък избор има човек в такива неща. Започна ли да разсъждавам много над това, отпадам духом. Не ми допада представата, че ме манипулират толкова лесно. Бих предпочел да мисля за душата си като за своя.

Тя извърна поглед, след това отпусна ръце на масата пред себе си — и странно, сякаш започна да ги оглежда.

— Фидлър спомена за… съперника на Блудния. Господарят на Драконовата колода. — Поколеба се, после добави: — Този мъж е моят брат. Гъноуз Паран.

— А. Разбирам.

Тя поклати глава, но не го погледна, забила поглед в ръцете си.

— Съмнявам се. Може да имаме обща кръв, но доколкото знам, не сме съюзници. Не… близки. Между нас има стари проблеми. Неща, които не може да се оправят. Нито с думи, нито с дела.

— Понякога — почна неуверено Брис, — когато няма нищо за споделяне, освен съжаление, като отправна точка трябва да послужи съжалението. Помирението не изисква едната страна да капитулира пред другата. Простото взаимно признание, че са направени грешки, само по себе си слага край на разделението.

Тя му отвърна с крива усмивка:

— Брис Бедикт, думите ви, колкото и да са мъдри, предполагат връзка между двете заинтересовани страни. Случаят, уви, не е такъв.

— Може би, тогава, вие сте очаквали с радост вниманието на Господаря тази нощ. И все пак, ако наистина съм разбрал Фидлър, такава среща всъщност не предстоеше. Вашият войник блъфира. Кажете ми, ако благоволите, брат ви знае ли за вашето… затруднение?

Погледът й беше остър и пронизващ.

— Не помня да съм споделяла нещо за мое затруднение.

Брис замълча, зачуден каква ли тайна паяжина е накарал да затрепери току-що.

Адюнктата стана, погледна намръщено за миг Лостара, сякаш изненадана, че все още я намира тук, и каза:

— Уведомете краля за намерението ни скоро да си тръгнем. Ще се срещнем със съюзници на границата с Пустинните земи, откъдето ще поемем на изток. — Помълча. — Естествено, трябва да се погрижим да сме добре снабдени с всички необходими неща — разбира се, ще платим в сребро и злато за това продоволствие.

— Бихме искали да ви разубедим, адюнкта — каза Брис. — Пустинните земи са наречени така с основание, а колкото до земите на изток от тях, малкото, което сме чували, не е особено обнадеждаващо.

— Не търсим надежди — отвърна адюнктата.

Брис Бедикт се поклони.

— Сега ще ви оставя, ако благоволите, адюнкта.

— Желаете ли ескорт?

Той поклати глава.

— Няма да е необходимо. Благодаря ви за предложението.

Покривът трябваше да свърши работа. Би искал кула, нещо нелепо високо. Или връх на някоя полуразрушена цитадела малко преди тя да рухне от стръмните скали в разбушувалото се море долу. Или може би скалиста крепост на някой планински зъбер, хлъзгава от лед и затрупана с преспи сняг. Или манастир на високо скалисто плато, с единствен достъп по въже и макара с плетен кош, в който да те издърпат. Но и този покрив щеше да свърши работа.

Гледаше намръщено зеленикавото петно в небето на юг, ескадрона небесни конници, нито един от които не носеше добра вест, несъмнено. „Маг на Мрака. Кучият му син! Гаден нос имаш, Фидлър, и още как. И изобщо не се опитвай да ми пробутваш онзи невинен поглед. Още едно обезоръжаващо свиване на рамене и ще ти натикам десет лабиринта в гърлото.“

„Маг на Мрака.“

„Трон имаше някога… Не, все едно.“

„Просто стой далече от Сандалат, нищо повече. Стой далече и много внимавай. Беше само едно четене в края на краищата. Обичайното бръщолевене на Фидлър. Нищо не значи. Нищо не значеше. Не ми досаждай, зает съм.“

„Маг на Мрака.“

Фидлър беше пиян в момента, със Сторми и Геслер. Пееха фалшиво стара напанска пиратска песен и нито един от тримата не беше с ума си. Ботъл, с три счупени ребра, се беше изнизал да потърси някой лечител, когото да може да събуди с малко подкуп. Синн и Гръб бяха избягали като плъхове, чиито опашки са клъцнати от най-големия касапски нож на света. А Хедж… Хедж точно в този момент се тътреше зад него.

— Разкарай се.

— Няма начин, Бързак. Трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим.

— Той каза, че съм бил Зидарят на Смърт.

— Тогава си иззидай крипта и се сври вътре, Хедж. Ще се радвам да ти я запечатам с всяка магия, която мога да измисля.

— Работата е, че Фидлър май е прав.

Бързия Бен се обърна към сапьора и го изгледа с присвити очи.

— Качулатия си има доста работа напоследък.

— Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен, и не го отричай.