Стивън Ериксън - Прах от мечти

— И аз. — Техол замълча. — Не я бива много, нали?

— Не, ужасна е. Но тя, разбира се, е учен.

— Точно — съгласи се Техол.

— В края на краищата, ако имаше някакви умения в шиенето и прочие…

— Изобщо нямаше да се примири с научната кариера ли?

— Общо взето, негодните за нищо друго хора стават учени.

— Моята мисъл неточно, Бъг. Е, длъжен съм да попитам, какво не е наред?

— Не наред ли?

— Познаваме се от много време — каза Техол. — Сетивата ми са изключително изострени за отгатването на най-тънките нюанси в настроението ти. Нямам много дарби, но твърдя, колкото и да е нескромно, че притежавам изключителната способност да те преценявам бързо.

— Е — въздъхна Бъг. — Впечатлен съм. Как успя да разбереш, че съм разстроен?

— Освен че охули жена ми ли имаш предвид?

— Освен това, да.

Техол кимна към гърнето, тъй че Бъг също го погледна и откри, че вече изобщо не е гърне, а смачкана топка метал. Въздъхна отново и го пусна на пода. Тупването отекна глухо в стаята.

— Цялата тънкост е в детайлите — каза Техол и приглади гънките по Кралското одеяло. — Струва си да го кажа на жена ми… небрежно, разбира се, мимоходом. Бързо мимоходом, като при стремглав бяг, защото ще е въоръжена с ужасни куки от рибешка кост.

— Малазанците — заговори Бъг. — Или по-скоро един малазанец. С вариант на Плочите в потните му ръце. Силен вариант, а тоя мъж не е шарлатанин. Вещ е. Ужасно при това.

— И се кани да хвърля Плочите?

— Дървени карти. Останалият свят се е прехвърлил от Плочите на тях, ваше величество. Наричат я Драконовата колода.

— Дракони ли? Какви дракони?

— Не питай.

— Е, няма ли къде да можеш да се скриеш, о, нещастний и окаяний Древни боже?

Бъг направи кисела физиономия.

— Едва ли. Не съм единственият проблем обаче. Блудния също.

— Той още ли е тук? Не се е мяркал от месеци…

— Колодата представлява заплаха за него. Може да възрази на разкриването й. Може да направи нещо… необмислено.

— Хм. Малазанците са наши гости и съответно ако са в риск, сме длъжни да ги защитим или в краен случай да ги предупредим. Ако това не свърши работа, винаги можем да избягаме.

— Да, ваше величество, това може би ще е разумно.

— Да избягаме?

— Не, предупреждението.

— Ще пратя Брис.

— Горкият Брис.

— Е, за това не съм виновен аз, нали? Горкият Брис, точно. Крайно време е да започне да си оправдава титлата, каквато е там, че нещо ми се губи в момента. Точно този негов бюрократичен манталитет най-много дразни. Крие се в самата мъглявост на поста си. Безличен слуга, кръшка насам-натам винаги когато нуждата потропа на вратата. Да, писна ми от този човек, брат или не…

— Ваше величество, вие поставихте Брис начело на армията.

— Така ли? О, разбира се. Да го видим сега къде ще се крие!

— Чака ви в тронната зала.

— Е, той не е глупак. Знае кога са го заклещили.

— Ръкет също е там — добави Бъг. — С петиция от Гилдията на ловците на плъхове.

— Петиция ли? За какво, за още плъхове? Хайде, стари приятелю, време е да идем да се срещнем с нашата публика. Цялото това кралстване е истинска досада. Спектакли, паради, десетки хиляди обожаващи те поданици…

— Не сте имали никакви спектакли и паради, ваше величество.

— И въпреки това ме обожават.

Бъг стана и поведе крал Техол през стаята, през вратата и към тронната зала.

Единствените, които го чакаха там, бяха Брис, Ръкет и кралица Джанат. Щом се качиха на подиума, Техол прошепна високо на Бъг:

— Виждаш ли Ръкет? Обожанието виждаш ли? Какво ти казах?

Кралят седна на трона, усмихна се на кралицата, която вече се беше настанила на своя трон, същия като неговия, от лявата му страна, след което се облегна назад и изпружи крака…

— Не прави това, братко — посъветва го Брис. — Гледката оттук…

Техол бързо прибра крака под одеялото.

— Опаа. Съвсем по кралски.

— Та за онова — каза Ръкет.

— Виждам с облекчение, че си свалила безброй оки тегло, Ръкет. Крайно уместно. За кое?

— Онова за обожанието, дето го прошепна на Бъг.

— Мислех, че имаш петиция?

— Искам да спя с теб. Искам да кръшнеш на жена си, Техол. С мен.

Кралица Джанат се намеси:

— Не може да е кръшкане. Кръшкане щеше да е, ако е зад гърба ми. Измама, лъжа, изневяра. Случайно седя тук, Ръкет.

— Точно така — отвърна Ръкет. — Дайте да го направим без тия мрачни подробности. Свободна любов за всички. — И се усмихна на Техол. — В частност за нас двамата, ваше величество. Е, няма да е съвсем свободна, след като очаквам да ми платиш вечерята.