Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Не мога — заяви Техол. — Никой вече не иска пари от мен, не че имам всъщност, а не е ли било винаги така? Освен това, публичен флирт на краля? Що за пример ще дам?

— Носиш одеяло — изтъкна Ръкет. — Що за пример е това?

— Ами, за лекомислен апломб.

Тя вдигна вежди.

— Повечето биха погледнали на лекомисления ви апломб с ужас, ваше величество. — И добави с подкупваща усмивка: — Не и аз обаче.

— Богове на бездната — въздъхна Джанат и се потърка по челото.

— Що за петиция е това? — възмути се Техол. — Ти изобщо не си тук като представител на Гилдията на ловците на плъхове, нали?

— Всъщност съм. Да циментирам връзките ни още повече. Както знаят всички, сексът е спойката, която държи обществото цяло, тъй че си помислих…

— Сексът? Спойка? — Техол се наведе напред. — Ето, че ме заинтригува. Но да го оставим настрана засега. Бъг, изготви прокламация. Кралят ще има секс с всяка силна жена в града, стига точно да отговаря на определението за жена — трябва да измислим някакви мерки, обсъди го с Кралските инженери.

— Защо да спираме до силните жени? — попита Джанат. — Не забравяй колко сила има в една слугиня в края на краищата. А какво ще кажеш за подобна прокламация за кралицата?

— Някога е имало племе — вметна Бъг, — в което вождът и жена му имали привилегията да спят с бъдещите младоженец и младоженка в нощта преди сватбата.

— Наистина ли?

— Не, ваше величество — призна Бъг. — Току-що си го измислих.

— Мога да го запиша в историите ни, ако искаш — каза Джанат с едва прикрита възбуда.

Техол се намръщи отвратено.

— Жена ми започва да се държи неприлично.

— Просто хвърлям своята монета в това съкровище от пошла идиотия, скъпи. Ръкет, двете с теб трябва да седнем някой път и да си поговорим малко.

— Никога не говоря с другата жена — заяви Ръкет, изправи рамене и вирна брадичка.

Техол плесна с ръце.

— Е, поредното заседание приключи! Какво ще правим сега? Аз съм за лягане. — Хвърли бърз поглед към Джанат и добави: — В компанията на моята прескъпа съпруга, разбира се.

— Още не сме вечеряли, съпруже.

— Вечеря в леглото! Можем да поканим и… о, това го задраскай.

Брис пристъпи напред.

— За армията.

— О, с тебе винаги е за армията. Поръчай още ботуши.

— Трябват ми още пари.

— Бъг, дай му още пари.

— Колко още, ваше величество?

— Колкото му трябват за ботушите.

— Не са за ботуши — каза Брис. — За тренировка са.

— Ще тренират без ботуши? Удивително.

— Искам да се възползвам от разквартируваните в града ни малазанци. От тези „морски пехотинци“. И тактиката им. Искам да преустроя цялата ледерийска военна система. Искам да наема малазански сержанти.

— А тяхната адюнкта намира ли го за приемливо?

— Да. Войниците й започват да се отегчават, а това не е добре.

— Предполагам. Знаем ли кога си тръгват?

Брис се намръщи.

— Питаш мен? Защо не попиташ нея?

— А, значи дневният ред за следващата среща е уточнен.

— Да уведомя ли адюнктата? — попита Бъг.

Техол се почеса по брадичката, после кимна.

— Би било разумно, да, Бъг. Много разумно. Браво.

— А моята петиция? — настоя Ръкет. — Изкъпала съм се и всичко останало!

— Ще я подложа на обсъждане.

— Страхотно. А една Кралска целувка междувременно?

Техол се размърда на трона си.

— Клюмна ли лекомисленият ти апломб, съпруже? — подметна Джанат. — Явно той по-добре от теб знае границите на търпението ми.

— Е, добре — каза Ръкет. — Една Кралска прегръдка тогава?

— Имам идея — каза Бъг. — Вдигаме данъците. На някои гилдии.

— Чудесно — сопна се Ръкет. — Аз напускам. Поредна петиция, отхвърлена от краля. Ще разбуни тълпата.

— Каква тълпа? — попита Техол.

— Тази, която се каня да събера.

— Няма да го направиш.

— Една отхвърлена жена е опасно нещо, ваше величество.

— О, дай й една целувка и прегръдка, съпруже. Ще извърна очи.

Техол тутакси се надигна, но веднага пак седна и изпъшка.

— След малко.

Но Ръкет се усмихваше.

— Хайде просто да го приемем за твърдо обещание.

— А тълпата? — попита Бъг.

— По чудо е разпръсната с тиха въздишка, о, канцлере, или каквото си там.

— Аз съм Кралските инженери — да, всичките. А, и ковчежникът също.

— И Развалячът на плювалници — добави Техол.

Другите се намръщиха.

Бъг го погледна навъсено.

— Щастливо се бях разсеял, докато не каза това.

— Нещо не е наред ли? — попита Брис.

— А, братко — каза Техол. — Трябва да те изпратим при адюнктата. С предупреждение.