Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

— Разбирам.

— Танал Ятванар, най-големите ни врагове са онези, които са лишени от увереност. Хората с въпроси, онези, които гледат на акуратните ни отговори с непоклатим скептицизъм. Такива въпроси ни терзаят, подронват устоите ни. Разбери, тези опасни граждани разбират, че нищо на този свят не е просто. Тяхната позиция е самата противоположност на наивността. Унизени са от двойствеността, на която са свидетели, и отхвърлят нашите прости, удобни твърдения за яснота, за един черно-бял свят. Ятванар, когато поискаш да нанесеш най-тежката обида на такива граждани, наречи ги наивни. Ще ги оставиш вбесени. Буквално онемели всъщност… и после ще видиш как умовете им превъртат отново, поток от изражения ще ти го разкрие, щом се запитат кой е този, че ме нарича наивен? Добре, следва отговорът, лице, което притежава увереност, с цялата наглост и претенция, каквито предполага тази позиция. Значи — увереност, която допуска безцеремонната преценка, надменното пренебрежение, изречено от най-големите висини. И от всичко това в очите на твоята жертва ще се появи светлината на прозрението — в теб той вижда своя враг, своя най-истински враг. И той ще познае страха. Ужаса всъщност.

— В такъв случай, Инвигилатор, принуждавате ме да задам въпроса…

Карос Инвиктад се усмихна.

— Дали притежавам увереност? Или всъщност съм измъчван от въпроси и съмнения, дали съм нагазил в бесните течения на сложността? — Помълча за миг, след което отрони: — Придържам се само към една убеденост. Властта оформя облика на света. Сама по себе си тя не е нито добронамерена, нито зла, тя просто е инструментът, чрез който владелецът му преоформя всичко, което е около него, преоформя го така, че да съответства на неговите… удобства. Разбира се, да изразиш власт означава да наложиш тирания, която може да е най-подмолна и мека, или твърда и жестока. Подразбиращото се във властта — политическа, семейна, както ти хареса — е заплахата от принуждение. Срещу всички, които изберат да се съпротивляват. И знай следното: ако принуждението е достъпно, то ще се използва. — Махна с ръка към двора. — Чуй го онзи. Той всъщност работи за мен. Долу в подземията другите затворници слушат брътвежите му и някои от тях се включват в хора — тъмничарите си отбелязват кои и това е списъкът от имена, към които аз прибягвам ежедневно, защото те са тези, които мога да победя. Онези, които не казват нищо или обръщат гръб, виж, това е списъкът на хората, които трябва да умрат.

— Затова го оставяте да крещи — каза Танал.

— Да. Иронията е в това, че той наистина е наивен, макар, разбира се, не и в смисъла, който ти имаше предвид. Наивността е в самата му убеденост, която разкрива неговото нехайно невежество. Още по-голямата ирония е в това, че двете крайности на политическия спектър разкриват общност на средствата и методите, и всъщност на самото отношение на вярващите — тяхната ярост срещу отрицателите, кръвта, която с охота са готови да пролеят за своята кауза, да защитават своята версия за реалността. Омразата, която проявяват към онези, които изричат съмнения. Скептицизмът прикрива презрение в края на краищата, а да се отнесе към теб презрително човек, който не се придържа към нищо, означава да изпиташ най-дълбоката, най-режещата рана. И тъй ние, които се придържаме към увереността, Ятванар, скоро откриваме, че мисията ни е да изкореняваме и унищожаваме задаващите въпроси. И ах, какво удоволствие извличаме от това…

Танал Ятванар не отвърна нищо, залят от порой подозрения, нито едно от които не можеше да отдели, да тръгне по следите му. Карос Инвиктад продължи:

— Колко бързо направи преценката си, нали? Ах, колко много разкри с това презрително твърдение. И признавам, че ми стана забавно от собствената ми инстинктивна реакция на думите ти. Наивен. Блудния да ме вземе, дощя ми се да откъсна главата от тялото ти, както се обезглавява блатна муха. Дощя ми се да ти покажа какво е истинското презрение. Моето. Към теб и към твоя тип. Дощя ми се да взема презрителното ти изражение и да го натикам в месомелачка. Мислиш си, че знаеш всичките отговори? Трябва да мислиш, при лекотата, с която огласи преценката си. Е, добре, жалко нищожно същество, един ден несигурността ще дойде на вратата ти, ще пропълзи надолу по гърлото ти и ще бъде надпревара кой ще стигне пръв, унижението или смъртта. И в двата случая аз ще ти отделя миг на състрадание, а тъкмо това различава двама ни, нали?… Днес е пристигнала пратка, доколкото разбирам.