Алекс Кош - Огненият орден

— Те са по-силни! — раздаде се от другата килия гласът на Стела. — „Свободните“ са специално подготвени за битка с Майстори. За по-малко от половин час всички вие ще лежите безжизнени и изсушени.

— Имай предвид, че най-вероятно и ти ще лежиш с нас. Като най-приказлива — безжалостно напомни Алиса. — Твоите приятели ще те предадат. Хей, в съседните килии, чухте ли? Стела ни разказа с подробности за цялата ви компания „свободни“.

Стела веднага уплашено замълча.

— Няма да се доберат до нас — уверено каза Чез. — Ако някой слезе по стълбите, просто ще го попилеем.

Покрай носа ми прелетя виолетова топка, безпроблемно пробивайки всички старателно поставени щитове, и се разби в отсрещната стена.

— Но и ние сме в капан — разумно отбеляза Алиса.

— Вярвам в Даркин, сигурно е отишъл за помощ — казах твърдо и по-тихо добавих: — Ако ли не, нападението над управлението няма да остане незабелязано, скоро всички наши ще бъдат тук. А и кварталът на друидите е съвсем наблизо…

Честно казано, нямах никакво желание да стоя в мазето. Но си нямах идея какво можем да направим в тази ситуация.

— Ей, какво е това?

Поредната виолетова топка се удари в стената, но не се пръсна в множество искри, а се стече на пода, превръщайки се в локва неясна субстанция.

— Гадост някаква — намръщи се Алиса. — Вони така, че чак очите сълзят.

Тя се закашля, а аз веднага усетих, че гърлото ми се свива в спазми.

— Кхъ, отрова! — със закъснение се досети Чез.

Бързо създадох индивидуална защита, филтрираща въздуха — помогна ми опита от борбата с плъховете в мазетата. Тогава толкова силно вонеше на изгоряло месо, че без подобна защита бих се задушил.

За съжаление останалите нямаха подобен опит — те трябваше да покрият носа и устата си с полите на ливреята. За известно време бяха изкарани от строя и нападателите веднага се възползваха от ситуацията — в отвора вече се появиха два вампира.

Поставих на пътя им Въздушна стена, но тя не ги забави много — достатъчен беше само един изстрел виолетова енергия. Но дотогава бях успял да дойда на себе си и да метна насреща им огромна Огнена топка. Ако имах време, бих се полюбувал на това произведение на изкуството — по размер тя надвишаваше отвора на вратата.

Разбира се, вампирите поставиха щитове, но само с енергията от артефактите не успяха напълно да се защитят. Единият от нападателите беше ударен с такава сила, че за миг ми се стори сякаш усетих миризма на горяща плът, въпреки че това беше невъзможно — заклинанието-филтър работеше перфектно. Вторият получи удар в крака от лежащата на пода Алиса, а Въздушните игли на Чез се забиха в корема му и го довършиха окончателно. При това приятелите ми и за секунда не преставаха да кашлят.

Метнах в отвора още една Огнена топка, за да охладя желанието им за атака, поставих защита и веднага създадох около приятелите си защитни полета с филтри.

— Ама че изроди — първи се обади Чез.

Подкрепи го кашлицата на вампирите от килиите, да помагам на които нито имах възможност, нито особено желание.

— Дават ни добра идея — каза Алиса, като прочисти гърлото си. — Можем да използваме димна завеса, за да се измъкнем оттук. Не съм пробвала заклинанието при максимална мощност, но мога да гарантирам, че във фоайето горе видимостта ще е нулева.

— Тогава да действаме! — зарадвахме се ние с Чез. — Сега е най-подходящия момент.

— А тези? — попитах аз, кимайки към затворените килии.

— Остават тук — сви рамене Алиса. — Хайде да действаме: пускам завесата и пробиваме навън.

Така и направихме. Алиса направи заклинанието „димна завеса“ във фоайето, изчакахме около минута и побягнахме нагоре по стълбите. Аз изпреварих приятелите си, които още не бяха се оправили напълно от отравянето, метнах пред себе си Огнена топка и уплътних защитата, готов да поема атаките на вампирите върху себе си.

Стигайки до средата на стълбата, аз изведнъж осъзнах, че не виждам дори собствения си нос. Сивата мъгла беше невероятно гъста и дори сякаш затрудняваше движението, но пък с дишането проблеми нямах.

— Зак! — чух зад себе си яростния шепот на Алиса. — Къде си?

— Тук! — прошепнах в отговор. — Тихо, иначе ще ни атакуват по слух!

— Хвани ме за ръка — прошепна Алиса.

С лек трепет напипах пръстите й, мислено благодарейки на нападналите управлението вампири и прекалено мощното заклинание на Алиса. Вярно, че за другата ръка веднага ме хвана Чез, но това беше дреболия.