Алекс Кош - Огненият орден

— Доколкото знам, престъпниците в Империята ги изпращат в мините в Далечните планини, или, ако престъплението не е много тежко, им налагат глоба и ги затварят в местния затвор.

— Това трябва да го реши местния съдия — отбеляза Чез. — Между другото, аз дори не знам кой е той. А ти, Даркин?

— Началникът на стражата се явява и главен съдия — сви рамене вампирът. — Помощниците той сам си ги избира. Мисля, че ще са някои от офицерите.

— Смятам, че бихме могли да се споразумеем и да издействаме само порицание за приятелката ти — неуверено предложих аз.

В очите на Даркин проблесна надежда:

— Ще направите това за мен?!

— Предлагам да обсъдим това с Витор — тежко въздъхна Алиса. — Без него този въпрос няма как да се реши, нали Стела и останалите вече са предадени в ръцете на стражата, тоест са изцяло във властта на Витор.

Неволно се намръщих, представяйки си предстоящия разговор с прекалено общителния и гостоприемен началник на стражата. За срещата с Витор ще трябва предварително да подготвим няколко отрезвяващи заклинания и да гладуваме поне ден…

На стълбите, водещи от мазето към фоайето на управлението, спрях рязко, чувствайки нещо като сърбеж в гърдите. Беше на мястото, където би трябвало да ме е ударила онази странна виолетова топка.

— Какво? — блъсна се в гърба ми Чез.

— Нищо — отговорих, докосвайки болното място. — Много странно усещане…

Изведнъж се разнесе оглушителен грохот. Сградата се разтресе така, че от тавана се посипа мазилка, а ние едва се задържахме на крака.

— Какво беше това?!

— Земетресение? — предположи Чез и ме изблъска напред. — Да излизаме по-бързо, докато не ни е погребало живи.

— По-добре живи, отколкото мъртви — промърмори Алиса. — Така ще имаме шанс…

Влизайки във фоайето, ние заварихме много странна гледка — на мястото на една от стените зееше огромна дупка. Преди да имаме време да се изненадаме, от нея буквално се посипаха нисши вампири в черни дрехи.

— Защита! — извиках аз, съобщавайки по този начин на приятелите си, че изцяло се фокусирам върху създаването на защитни заклинания.

Универсална стена, Огнен щит, Въздушен щит… Поставих всичко, което знаех, но въпреки това не бях сигурен, че това ще спре неизвестната магия, ако вампирите отново я използват. Чез и Алиса атакуваха вампирите с целия си арсенал, но избухванията на вече познатите ми виолетови искри с лекота унищожаваха всички магии.

— Но как?! — извика Чез, когато поредната му Огнена птица изчезна на половината път до целта си.

Много исках да кажа нещо от рода на „не ми ли вярвахте“, но моментът не беше много подходящ.

— Обратно в подземието! — заповядах аз. — Защитата ми няма да издържи на атаките им.

Като никой път приятелите ми решиха да ме послушат без уговорки и почти презглава се втурнаха надолу по стълбите миг преди всички мои щитове да бъдат пометени от магията на нисшите вампири.

— Те наистина използват силна магия, точно както каза!

Най-накрая да ми повярват.

— Ако лесно се поддавах на паника, сега щях да й се поддам — с нервен смях каза Чез. — Какво ще правим?

— Ще опитаме да ги отблъснем! — аз затворих стоманената врата и се скрих зад стената. — Само не знам с какво можем да им противодействаме.

— Защо се крием? — Чез бързо дойде на себе си. — Там останаха хора, те се нуждаят от нашата помощ!

— Сега с нищо не можем да им помогнем — изрази на глас мислите ми Алиса. — Вампирите са твърде много и не знаем на какво е способна тяхната магия. Освен това, те вероятно са дошли за приятелката на Даркин, така че… Ей, къде е Даркин?!

Едва сега забелязахме, че вампирът не е с нас. Очевидно беше останал горе, но как и по-важното, защо?

— Надявам се, че с него всичко ще е наред — притеснено каза Алиса.

— Едва ли се е паникьосал. Може би има някакъв план или нещо подобно.

Не знам какво ставаше горе, но не мина и минута и по вратата се посипаха удари от заклинания. Стоманеният лист се огъна, сякаш в него се удари огромен таран, и миг по-късно вратата се откъсна от пантите си. Прилепени до стените, ние проследихме с погледи привидно неразрушимото парче желязо и започнахме методично да изстрелваме заклинания. Без да гледаме.

— Сега ще влязат и ще ви избият всичките! — се чу от килията, в която беше затворен един от вампирите.

— О, вижте кой проговори — Чез направи физиономия и хвърли в отвора Огнена птица. — Да видим кой кого ще убие!

Поставих няколко Универсални стени пред вратата и подготвих атакуващи заклинания. Нека сега опитат да влязат.