Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Да, и мястото много приличаше на това. — Тас забрави за меча и се завтече да им помогне, но изведнъж спря.

— Какво е това? — Той наостри уши.

— Кое? — попита Флинт и продължи да опипва стената.

— Нещо скърца. — Кендерът се ослуша озадачен. — Зад онези порти.

Танис погледна натам, тъй като с годините беше оценил острия слух на Тас. Той отиде до портата, където Гилтанас и Райстлин съсредоточено изучаваха картата. Изведнъж магът отстъпи назад. През открехнатата врата нахлу някакво зловоние и сега всички чуха скърцането и странния шум, който го съпровождаше.

— Затворете вратата! — нареди Райстлин.

— Карамон! Стърм! — извика Танис.

Двамата воини и Ебен вече тичаха към вратата. Те се хвърлиха върху нея, но тя се отвори рязко, отхвърли ги назад и се удари в стената. В залата се промъкна огромно чудовище.

— Помогни ни, Мишакал — промълви Златна Луна и се притисна до стената.

Съществото се придвижваше много бързо въпреки големината си. Скърцането идваше от влачещото се по каменния под туловище.

— Плужек! — изписка доволно Таселхоф и се приближи да го разгледа. — Вижте само колко е голям! Чудя се с какво ли се храни?…

— С такива като нас, глупако! — изкрещя Флинт, сграбчи кендера и се изтърколи с него встрани от мястото което плужекът обля със струя слюнка. Смъртоносната течност замалко не ги улучи. Очите му, разположени в края на помръдващите рога, не му вършеха много работа, но той не се нуждаеше от тях. Дори в непрогледния мрак успяваше да намери и погълне плъховете само по миризмата им. А сега подушваше по-голяма плячка и затова изстрелваше струи парализираща слюнка натам, където мърдаше вкусната плът.

Стърм и Карамон се нахвърлиха върху чудовището, но оръжието на Карамон дори не проби дебелата му плътна кожа, а двуострият меч на рицаря само я одраска и накара плужека да се извърне. Танис замахна към главата на чудовището.

— Танталас!

Викът го сепна и той замря, втренчил изумен поглед към входа на залата.

— Лорана!

В този момент плужекът го забеляза и насочи смъртоносната си струя към него. Слюнката попадна върху меча му. Металът изсъска и се разтопи в ръката му. Изгарящата течност пропълзя по дланта му и стопи плътта. Танис изкрещя и се свлече на пода.

— Танталас! — извика отново Лорана и се втурна към него.

— Спрете я! — едва продума агонизиращият Танис, притиснал почернялата и безполезна ръка към гърдите си. Златна Луна хвърли боязлив поглед към чудовището и изтича при него. Ривъруайнд се изправи до тях, за да ги защити.

— Махнете се! — Танис стисна зъби.

Златна Луна пое ранената му ръка и започна да се моли на богинята. Варваринът сложи стрела в арбалета си и стреля по плужека. Уцели го по врата, без да му причини нищо, но отвлече вниманието му от Танис.

Полуелфът видя, че Златна Луна го докосва, но не почувства нищо освен болка. След малко тя утихна и ръката му възвърна чувствителността си. Той й се усмихна, благодарен за лечителската й способност, и вдигна глава, за да види какво става.

Останалите бяха подновили атаката срещу чудовището, надявайки се да му отклонят вниманието, но оръжията им не успяваха дори да засегнат дебелата кожа.

Танис се надигна, треперейки. Ръката му беше здрава, но от меча му бе останала само странна буца стопен метал. Той хвана Златна Луна и я издърпа от пътя на чудовището. Райстлин изтича при Физбан.

— Сега й е времето на Огнената топка, старче!

— О! Така ли? — разтопи се от удоволствие той — Чудесно! Чакай да видя как беше.

— Не помниш ли?! — изпищя Райстлин и издърпа стареца зад една колона, спасявайки го от поредната струя слюнка.

— Май… не, не е това… — Физбан се намръщи замислено — Ти не можеш ли да го правиш?

— Още нямам толкова сила, старче! То надхвърля мощта ми! — Райстлин притвори очи и се съсредоточи върху заклинанията, които знаеше.

— Лягайте на пода! Изчезвайте оттук! — изкрещя Танис на двете жени и ги прикри с тяло, опипвайки трескаво рамото си за арбалета и стрелите.

— Трябва да го накараме да тръгне след нас! — изкрещя Стърм и едновременно с Карамон отново замахна. Но онова, което постигнаха, бе да го разярят още повече.

Изведнъж Райстлин вдигна ръце и извика:

— Калиш каран, тобанис-кар!

От пръстите му полетяха огнени стрели, които уцелиха главата на чудовището. То отстъпи, разтресе се в безмълвна агония, но след миг отново се насочи към плячката си. Внезапно тръгна с невероятна скорост, тъй като надуши в края на коридора Танис, Лорана и Златна Луна. Побеснялото от болката и миризмата на кръв чудовище атакува внезапно. Стрелата на Танис отскочи от дебелата му кожа и то се нахвърли отгоре му с раззината паст. Полуелфът хвърли непотребния арбалет, отстъпи назад и едва не се спъна в стълбите към трона на Кит-Канан.