Фред Саберхаген - Костите на Мерлин

Когато Моргана или някой от съюзниците й се погрижи да бъде разкрито безславното ми минало пред моите нови последователи, неколцина от тях моментално излязоха с най-очевидното обяснение: живял съм инкогнито или под зла магия, или пък напротив, под магия, която ме е предпазвала.

Имаше и други, по-незабележими грижи. Напълно осъзнавах, че като монарх аз съм назначен на изпитателен срок и че ако не отговарях на представата на Мерлин какво трябва да представлява един крал, той бе готов безмилостно да ме отхвърли и да наеме някой друг на тая служба.

— Чудесно — измърморих под носа си, противопоставяйки се във въображението си на своя покровител. — Намери си някой друг.

Но имаше съвсем основателни причини абдикацията ми да не е чак толкова проста работа.

И така се случи, че мястото на Артур бе заето от негов потомък, който седеше не на трон, а на неговия стол на кръглата маса сред компанията на грешни, но забележителни приятели и поддръжници.

За да постигна каквото и да било, налагаше се да се държа с маниера на крал и да се опитвам да говоря с кралски думи и интонации, когато при мен идваха мъже и жени, за да си търсят нов водител. Разбира се, един актьор винаги може да ви изиграе крал. Добрият актьор може да изиграе всичко, стига някой да му помага.

Но за всички беше ясно, че нито кралят, нито кралството са онова, което са били преди — дори магията на Мерлин не може да възстанови онова, което е било разрушено, онова, което вече е безвъзвратно отминало, такова, каквото е било някога.

Щом линейката изчезна, във фондацията незабавно се възцари нормалното — тъкмо както бе обещал Фишър. Всичко наоколо с вълшебна скорост бързо се връщаше в състоянието, в което е било точно преди линейката на Моргана да пристигне тук за пръв път. Хората от охраната, без да подозират, че тук са ставали някакви необикновени неща, спокойно си гледаха работата, а собствените им коли бяха на паркинга, точно там, където ги бяха паркирали при идването си на работа.

Илейн седеше пред контролното табло на същото място, където се намираше, когато влезе Фишър, облечена в съвсем същите дрехи. Забеляза доста учудено колко са чисти ръцете й и че се чувства сравнително добре нахранена. След няколко мига вече можеше да си припомня само смътни откъслеци, объркани и ужасни от своето велико приключение. Спомняше си Ланселот и… и… е, най-вече Ланселот.

Зачуди се дали пък претоварването с работа не предразполага хората към халюцинации. Заразмишлява напрегнато над природата на реалността. В края на краищата, нали фондацията се занимаваше тъкмо с това.

Илейн 5 5 Илейн Брусън — името на героинята я свързва с легендата за лейди Илейна, която с помощта на лейди Брусена успява да зачене син от сър Ланселот. — Б. пр. почувства тръпка дълбоко вътре в корема си.

Колко странно!

В съзнанието й изникна една дума. Едно име:

ГАЛАХАД.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5884

Издание:

Фред Саберхаген. Костите на Мерлин

Редактор: Зефира Иванчева

Компютърен дизайн: София Делчева

ИК „Дамян Яков“, София, 1996

ISBN: 954–527–055–1

Името на героя се превежда от английски като „рибар“ и пряко свързва персонажа с краля на рибарите — герой от легендите за крал Артур, пазител на Свещения Граал. — Б.пр.

Сър Алфред Тенисън, Дамата от Шелот, стихотворните цитати по-нататък са от същата поема; преводът мой. — Б.пр.

Може би най-зловещият персонаж в легендите за Артур. Най-популярните от тях твърдят, че той е незаконен син на краля от неговата полусестра Моргана, вмъкнала се с измама в неговото ложе. — Б.пр.

Моргана е по-голямата дъщеря на Игрейн, майката на Артур, от нейния законен съпруг крал Лутър Пендрагон — Б.пр.

Илейн Брусън — името на героинята я свързва с легендата за лейди Илейна, която с помощта на лейди Брусена успява да зачене син от сър Ланселот. — Б. пр.