Фред Саберхаген - Костите на Мерлин

Мерлин я целуна — тя не успя да се сдържи и настръхна леко, щом той я докосна, защото се почувства така сякаш я целуваше дядо й. После той й каза, че току-що е имал важен разговор с крал Артур.

— През тази година, както знаеш, той все още е крал.

Немощното тяло на нейния любим — ако тя си позволеше да го приеме за реално — бързо би могло да я отврати. Непрекъснато си повтаряше, че възрастта е само маска, зад която нейният Мерлин се крие временно по принуда.

— О, искам да се срещна с крал Артур, такъв, какъвто е бил в разцвета на здравето и на силите си. Моля те, позволи ми да го видя!

— Това е невъзможно.

Щеше й се той да се опита поне ДА НЕ ГОВОРИ като дядо.

— Бих искала да направя нещо, с което да ти помогна!

Той нетърпеливо подхвана предложението й.

— Има какво, милата ми. И то ще бъде нещо много повече от помощ. Нещо жизненоважно за нас. Точно затова съм те довел тук днес.

— Добре! А какво е то?

— Малко магия. Има едни тайни, могъщи заклинания, които искам да овладееш до съвършенство и после да използваш. Ти си много добра ученичка и мисля, че днес ще научиш каквото трябва, само за половин час.

— Значи ще ми довериш някаква важна магия?

— Тази ужасно важна магия аз няма да доверя на никого. — Хлътналите му очи грейнаха към нея изпод рунтавите вежди. — Защото, както казах, животът ми изцяло зависи от нея. И не само моят живот, но и други неща, много по-важни за света. — Той млъкна. — Нали разбираш, точно сега е времето да се появи Ниму.

На Вивиан й бяха необходими цели няколко мига, докато осъзнае значението на това име. После тя трескаво се огледа край себе си.

— Къде е тя? Какво можем да направим, за да я спрем?

— Тя вече е тук. — Старецът не откъсваше изпълнения си с обич поглед от Вивиан.

Още един миг й бе необходим за следващото прозрение. После тя яростно изпищя.

— Не!!!

Мерлин се напрегна да й обясни. Той неумолимо започна да я притиска с факти.

Доста дълго Вивиан не успяваше да разбере нищо. Бе изпаднала в шок и яростно отказваше да изиграе ролята на Ниму.

— Но ти СИ Ниму — единствената Ниму, която някога е съществувала и ще съществува!

Той повтаряше това безспир и отново и отново й обясняваше с обич и внимание, че неин дълг е да го заключи под скалата. Едва тогава детето Мерлин, Амби, можело да се роди в безопасност. Това доброволно жертвоприношение било единственият начин той да оцелее сред странно оплетените примки на времето, омотали досегашния му живот, и да се прехвърли в бъдещето.

Вивиан се взря в любимия си — гърчеше се от желание да му повярва. И най-после чу онова, което искаше да чуе. Ако беше прав, съществуваше възможност той отново да стане млад и силен и те да бъдат заедно.

Търпеливо, с хипнотичен глас, старецът повтаряше: на никого той не би могъл да повери задачата на Ниму, дори и да разполага с време да научи друг на необходимите заклинания.

Вивиан продължаваше да се ужасява от мисълта, че й предстои да унищожи физически тялото на любимия си и да запечата останките му в тази гробница. Но най-накрая старият Мерлин я убеди, че нищо друго не би могло да му помогне да оцелее.

— Старият Мерлин трябва да отиде под земята, преди да се роди младият Амби — й каза той, и още — как и къде ще трябва да го чака, по какво да познае, че е време да приложи обратните заклинания.

Той й предлагаше надежда и Вивиан се съгласи. Прегърнаха се за сетен път.

Докато произнасяше заклинанията и изпълняваше могъщите магични ритуали, с които отпращаше своя любим под скалите, тя ридаеше. Скалата сякаш се топеше и сияеше под сълзите й, а слънцето като че ли бе слязло от небето, за да се разтвори в нея.

После, докато Вивиан чакаше, имаше моменти, когато успяваше да мисли за всичко това почти спокойно. Мерлин бе отворил съзнанието й към нови идеи, като й обясни, че погребването му жив по-скоро представлява нещо като това да си заложиш всички ценности на сляпо доверие. Сам той никога не би могъл да се освободи, затова се налага да зависи от Вивиан, за да се измъкне, щом обърканите примки на времето, оплели живота му, най-после станат минало и престанат да го заплашват.

И трябваше да е съвсем сигурно, че неговите кости, притиснати в скалата като цветя в книга, ще бъдат опазени през периода на криза от онези, които кроят зли планове за тях.

Имаше и други мигове, в които Вивиан лелееше луди мечти — и тя да се заключи в скалата редом с мъжа, когото обичаше. Или измисляше луди планове как би могла, без да казва на Мерлин, да заспи някъде наблизо, така че в някое далечно обетовано бъдеще двамата отново да се съберат.