Фред Саберхаген - Костите на Мерлин

Моргана каза на Хакон, че когато тя се върне в собствените си добри времена, наистина искала той да седне до нея като неин консорт. Но след онзи номер, който му бе погодила с Трона на риска, той бе изключително нащрек.

Мерлин — сияен силует, висок колкото възрастен човек, който изглеждаше ту съвсем млад, ту стар, успешно бе завършил процеса на собственото си възкресение и успя най-после да овладее собствения си живот. Вивиан бе до него и щедро му даваше обич и подкрепа.

Постижението, най-свидно и на ума, и на сърцето на Мерлин, както той сам ми довери, бе, че е допринесъл за рождението на Галахад, съвършения рицар, който ще бъде способен да се справи с Трона на риска, да намери Граала и да поведе човечеството във вярната посока.

Плановете на Мерлин за Нови Камелот сега имаха големи изгледи за успех. И плановете за коронацията ми бяха в разгара си, но собствените ми съмнения бяха също толкова силни, колкото са били винаги.

Пресуши шише и Мод, след като бяха обсъдили подробно всичко помежду си, ми посочиха, че ако наистина отхвърля короната, рицарите ветерани, вече отказали се да върнат Артур, до един страшно ще се обезкуражат. Бароните и другите благородници, както и всевъзможните водачи, отново щяха да се разединят, ако някой не заместеше Артур, за да бъде фокус на стремежите им, или поне ако не им се дадеше повод да си мислят, че са облагодетелствани с подобен прекрасен монарх. А ако на същите тези рицари им хрумнеше, че човекът, когото вече бяха приветствали като свой велик крал, е измамник, те щяха да го убият, без да им мигне окото. За това нямаше нужда никой да ме предупреждава.

След като един крал е бил приветстван веднъж — а те вече са избрали тебе, след като са се убедили, че не могат да върнат Артур — смъртта е единственият начин да се отърват от него.

Друга възможност — може би дори още по-разрушителна, бе, че ако започнех да се двоумя, или пък излезеше, че твърде дълго се колебая, някои от тези могъщи мъже щяха да продължат да ме поддържат, а други щяха да изберат Ланселот или да се вкопчат отново в Артур или в някой друг. И тогава шансовете за опустошителна гражданска война щяха да нараснат неимоверно. Всякакъв подобен конфликт би унищожил почти напълно шансовете на Мерлин да построи отново Камелот.

Разбира се, Пресуши шише и Мод вероятно предвкусваха благи служби и за себе си, ако станех крал.

След дълги душевни колебания неохотно продължих да играя ролята на новия крал. Вътрешно бях решил, че ще продължа да го правя, докато се появи по-добър водач от мен.

Споделих това на четири очи с Ланселот, преди той отново да се върне в манастирчето.

Мерлин ми каза, че не се сеща за друг, който в момента би се справил по-добре от мен. Освен това за кой ли път подчерта, че моя задача, мой дълг било по някакъв начин да събера съюзници, които да му помогнат във великото начинание, с което се бе заел. На свой ред изтъкнах, не за първи път, че една жена също би се справила великолепно с тази роля — ето, Боадицея, умряла преди векове, представлява един сияен пример.

Мерлин изсумтя беззвучно и сърдечно подкрепи желанието ми и Боадицея да е тук. Но му се налагало да работи с този материал, с който разполагал. Имал ли съм предвид някоя жена?

Аз не можах да се сетя за никоя. Най-малкото пък бих се сетил за Джандрий.

И така — когато и Логрис, и оцелелите му жители донякъде се бяха възстановили — аз наистина бях коронован, а златната диадема бе поставена на главата ми от един Мерлин, несъмнено от плът и кръв, но очебийно доста по-млад от онзи, който бе изчезнал при земетресението. И в присъствието на мнозина щастливи стари рицари (и на неколцина не чак дотам щастливи) аз седнах на стола на баща си край кръглата маса.

А Джандрий, която все пак ме обичаше по някакъв начин и със сигурност бе влюбена в идеята да бъде кралица, получи своята корона от моите ръце. После моята съпруга седна до мен на друг висок стол, който по нищо не се отличаваше от моя, нито пък от всички останали столове край масата. Бях заповядал един точно определен стол от всички тях да бъде покрит за по-сигурно с ленена драперия като предупреждение към всеки, който непредпазливо би дръзнал да седне на него.

Новият крал, както бихте могли да си представите, си имаше и главоболия.

Никога тези рицари, които ми се бяха заклели във вярност, не биха приели за свой крал човек, който някога е подскачал пред тях като шут. Но ТОЧНО ПРЕД ТЕЗИ МЪЖЕ никога не се бях появявал като актьор.