Фред Саберхаген - Костите на Мерлин

Хората на Комор и на Мордред, подпомагани от силата на Вотан, най-накрая успяха да прогонят групата на Бран и Моргана и си мислеха, че всеки момент ще могат да извлекат костите на Мерлин от скалата.

Истинското място, където бяха скрити те, сега бе непогрешимо определено чрез магията на Вотан. Но все пак никак не беше лесно да се сдобиеш с наградата. Трябваше да се вдигнат много големи камъни и да се отместят настрани — чрез стара и силна магия. А пък все още си трябваше и здраво копаене.

А когато отвориха гробницата, Мерлин… вече го нямаше там.

Всички отскочиха назад.

Комор Прокълнатия, обзет от внезапен ужас при онова, което се изправи пред погледа му, залитна назад и вдигна трепереща ръка — сочеше нещо.

— Той ходи! Той ХОДИ!!!

И тогава над най-близката скала се появи лъскав шлем — забралото му бе вдигнато и се виждаше, че вътре той сякаш е празен. После се появи и ръка в броня — държеше не копие, а светкавица.

С изпито лице и дълбоки сенки под очите, тежко отпусната върху едно кресло в съсипаната си лаборатория, втренчена в екрана, макар че мислите й бяха другаде, доктор Брусън прочете:

В това време Ланселот, без да откъсва очи от своя крал там, в линейката, докато бушуващата наблизо битка утихваше, се чудеше над същите тия думи, появили се на малкия екран. Там се споменаваше и собственото му име, но се наложи доста да се напрегне, докато най-накрая разбере за какво точно става дума.

Когато кънтежите на битката най-после напълно заглъхнаха, Моргана дойде при него, за да възхвали верността му и да го просвети. Плановете й да завладее костите за свои собствени цели и да предотврати коронясването на Бран се бяха провалили. Но победилият я Мерлин не бе предприел нищо против нея и тя, твърдо решена, както винаги, му обеща, че Артур някога ще се завърне и отново ще завладее своя трон.

Моргана все още искаше да отведе любимия си брат в далечното бъдеще, за да бъде изцелен. Но той, Ланселот, трябвало да остане тук. За нейна изненада старият рицар изобщо не възрази. Докато дойде Артур, Ланселот смятал да се върне към мирния си живот в малкия манастир.

Илейн почти се отчая, когато откри, че във фондацията „Антробус“ все още е дълбока нощ, че часовниците в сградата са спрели по различно време и всичките й усилия да се свърже с външния свят в собствената си епоха все още продължаваха да се осуетяват. Сградата и обкръжаващата я земя бяха отрязани от него напълно, също както и преди.

Нямаше много време за чудене как точно се отразяват тези събития на света навън, света от двайсет и първия век — ами ако цялата сграда на „Антробус“ наред с всичко около нея внезапно бе изчезнала? Въображението й бясно градеше фантастични сценарии — сигурно ще съобщят официално, че сградата на лабораторията се е взривила в разгара на разработката на нови, екзотични форми на материята. Тялото на доктор Илейн Брусън не е открито. Започнато е разследване, няколко разследвания, с цел да се установят причините за това, че очевидно по време на инцидента тя е работила сама в лабораторията. Дали пък това не е саботаж?

Бяха я обзели подобни налудничави мисли и се чудеше какво ли ще прави по-нататък, когато погледна през прозореца и видя, че линейката, възстановила първоначалния си вид, е отново вън на паркинга. Този път бе паркирана леко встрани от първоначалното й място.

Незабавно изтича долу по стълбите и се втурна навън, Фишър куцукаше към сградата — каза, че е дошъл да се сбогува. Настоял да спрат тук за кратко именно за това, а и искал да увери Илейн, че обкръжаващата я среда ще бъде върната начаса в нормално състояние. Отново отвеждаха Артур, за да чакат нов шанс да стигнат до двайсет и втория век — а този път и Фишър бил имал достатъчно късмет, за да му позволят да пътува и той с тях.

Фаровете на линейката светеха и вътре се мяркаха смътните силуети на придворни — и Моргана бе сред тях.

Фишър прегърна Илейн и отново я увери, че всичко в собствения й свят ще тръгне нормално, след това се качи в линейката, моторът запали — а после колата просто вече я нямаше. Изчезна, преди да стигне портала, на който все още не пазеше никой.

След битката, по време на която Мерлин излезе отново на бял свят от скалите, а Мордред бе прогонен, земята на Логрис вече не приличаше толкова много на слънчева средновековна Англия. Но определени признаци внушаваха надежда, че обликът и природата й постепенно ще се възстановят.