Фред Саберхаген - Костите на Мерлин

Но тя знаеше, че такива чудеса са невъзможни. Вивиан трябваше да остане здрава и читава, защото само тя можеше да избави Мерлин, когато му дойде времето.

Години след погребването на костите на Мерлин по времето на нападението на Мордред над Нови Камелот, три съперничещи си групи копачи, които си разменяха дивашки удари с юмруци и оръжия, ръчкаха по съсипаната земя в усилия да открият и разровят магическата гробница.

Мъжете, които искаха Бран да стане техният нов крал, съставяха едната бореща се експедиция. Другата бе съставена от хората на Моргана, която по време на битката се съюзи с първата. Мордред и Комор бяха водачите на третата група, все още най-силна, макар и оредяла само до взвод полудели войници, които трескаво ровеха из дълбоките, срутени скали в пещерата на брега. Рицарите на кръглата маса и всички техни въоръжени войници се бяха противели упорито на нахлуването на войската на Мордред, а и временните победители бяха ранени и изтощени от битката.

Но техните господари безмилостно им наредиха: „Намерете костите!“

След като за пореден път повтори тази заповед, Мордред вдигна глава и се огледа стреснато, защото му се стори, че чува в отговор глас:

— НИКОЙ НЕ УПРАВЛЯВА ЛОГРИС И НИКОЙ НИКОГА НЕ ГО Е УПРАВЛЯВАЛ. НИЩО, ЧЕ МНОЗИНА СЕ БОРЯТ ДА ГО ЗАВЛАДЕЯТ.

По това време Илейн горе, в библиотеката на Мерлин — на втория етаж на рушащия се замък, разговаряше с Хакон през стъклената стена. Бе му обяснила как да нагласи хипостатора така, че да локализира и да усили полето. Така тя си отвори обратния път към своята лаборатория.

Щом се появи на холосцената сред тези така прекрасно познати стени, тя откри, че Хакон вече е успял да се срещне с неколцина членове на бандата на Мордред — хора, които злодеят бе оставил да пазят мястото, докато се върне от скалата на Мерлин, където бе отишъл да търси костите.

Мъртъвците вече не бяха нещо чак дотам необичайно в живота на Илейн Брусън, тя вече не онемяваше от шок при гледката на труп. В лабораторията й до старите трупове се бяха проснали и нови. На самия Хакон нищо му нямаше; очевидно предимството на изненадата бе изиграло значителна роля срещу превъзходството на вражеските оръжия. Илейн го откри потънал в разглеждането на пленен пистолет — добре, че успя да го убеди да го пусне долу, преди да се е застрелял.

Всичко, което всъщност искаше Хакон, бе да се върне обратно през полето на хипостатора. Той гореше от нетърпение да се върне в битката при Нови Камелот и да се бие за своя господар Мерлин.

Щом пристигна дълбоко сред скалите на Мерлин, на мястото, където преди бе пещерата — сега там бе зейнала цепнатина, отворена към облачното небе — Хакон се присъедини към групата, командвана от Бран.

Той поздрави мъжа, избран от Мерлин за крал, и се извини за неприятностите, които бе причинило неговото приземяване върху Трона на риска.

Бран много му се зарадва и му стисна ръката.

— Не беше ти виновен, забрави го. Можеш ли да ни помогнеш в тази битка?

— Ще дам най-доброто, на което съм способен!

Копаенето и издирването продължаваха, прекъсвани от време на време от внезапно избухнали въоръжени сблъсъци между съперниците.

Имаше и моменти, когато и двете съперничещи си групи си мислеха, че са успели да открият костите на Мерлин. Но се мамеха. Когато една след друга всички магии, които се опитваха да правят, се проваляха, те разбираха истината — някои се смееха горчиво, други кълняха стареца, замислил така хитро как да се защити.

Но той бе замислил също толкова хитро и собственото си възкресение.

Точно когато изглеждаше, че Мордред и Вотан все пак ще победят, се появи Вивиан, за да го извика отново на бял свят.

Призована малко по-рано, отколкото бе очаквала, от тайното си място на покой, напълно готова вече за битки и приключения, тя се появи на мястото — знаеше много по-добре от всеки друг къде точно се намират костите. Принудена да поеме смъртния риск да ги съживи преждевременно, тя извлече останките и ги накара да се изправят и да тръгнат сами. Те бяха не повече от две шепи бели костици — толкова можаха да съберат и да съединят заклинанията й. Костиците оформиха нещо като призрак — празното пространство заемаше повече място в него, отколкото твърдото вещество — и той пое самичък с тромава походка. Щом го погледна, я заболяха и очите, и сърцето.

Мерлин, който се нуждаеше от живо тяло от плът и кръв, за да добие способността да напада или да избягва враговете си, както и да помага на приятелите си, даваше заповеди с безмълвен шепот. Той възложи на Вивиан да му докара една от рицарските брони, които все още се намираха сред останките на имението, превърнало се в Нови Камелот.