Андреа Креймър - Вълче биле

— Опитва се да ти обясни, че Берачите са контрабандисти — допълни Конър. — Ала добри контрабандисти.

— Конър, знаеш, че работата ни изисква продължително и трудно обучение — каза Айзък.

— По-продължително от това, през което си преминал ти — добави Тес.

— Колко точно? — попитах.

— Стандартният курс на обучение включва две години усвояване на общи умения и една година специализация — отвърна Тес. — Берачите трябва да изкарат още две години.

— За да се научат как да въртят контрабанда?

— Видя ли каква я свърши, Конър — поклати глава Тес. — Не, нещата стоят доста по-различно. Берачите трябва да говорят различни езици, да са запознати с класиците и да познават историята на изкуството като петте си пръста. И това е в допълнение към бойната им подготовка. Задълженията на Берачите са почти толкова опасни, колкото и тези на Нападателите.

Прокашлях се нервно.

— А Нападателите са?

— В нашия свят те са това, което са Стражите във вашия — обясни Лидия. — Обучени са да се бият в челните редици на офанзивата ни срещу Пазителите. Те осъществяват удари по различни вражески цели. Което най-често се свежда до това да убиват Стражи.

При тези думи кучешките ми зъби се изостриха.

— Страхотно. Тъкачите пък отварят Портали, а Монроу е вашият…

— Водач — довърши Тес. — Той е нашият Водач.

В този миг Итън пристъпи напред и трясна празната си чаша върху масата.

— Е, ако сте приключили с урока, ще се размърдате ли най-после? Аника беше права. До залез-слънце остават само няколко часа.

— Итън! — скочи на крака Тес.

— По-спокойно, момиче! — Конър също се изправи. — Итън има право. Трябва да тръгваме.

Лидия ме погледна.

— Сигурна съм, че имаш още много въпроси и съжалявам, че не може да отговорим на всичките точно сега.

— Не се тревожете за това — отвърнах и се изправих.

Мускулите ми бяха опънати в очакване; кофеинът и мисълта, че отново ще бъда в гората, ме изпълваха с нетърпение да се втурна напред.

Време бе алфата да открие своята глутница.

Порталът, който Адна отвори този път, разкри пейзаж, който познавах откакто се бях родила.

— Това е източният склон — прошепнах едва чуто. Нуждата да побягна, да открия останалите от глутницата и да ги отведа на сигурно място, беше толкова неудържима, че неволно изскърцах със зъби, борейки се да запазя самоконтрол.

— Да — каза Адна. — Ще свърши ли работа? Мястото на срещата е съвсем наблизо. Грант ще ни чака до една туристическа пътека на около половин миля оттук. Намира се в природния парк, граничещ с местата, където патрулирате, но не би трябвало да бъде нападнат от вълци… или поне така се надяваме.

— Ненавиждам зимата — измърмори Итън, докато си завързваше ботушите.

— Аз пък нямам търпение да се овъргалям в снега — отвърна Конър, който тъкмо нахлузваше чифт снегоходки.

— Понякога изобщо не те харесвам — заяви Итън и посегна към ръкавиците си, ала личеше, че се опитва да скрие усмивката си.

Лидия се разсмя и продължи да се екипира за поход в снега.

— Кала, ти, Итън и аз отиваме да търсим глутницата ти. Конър ще тръгне в обратната посока, за да се срещне с Грант.

Кимнах, обзета от внезапно желание Конър, а не Итън да идваше с нас. Не се почувствах по-добре от това, че Лидия пое водачеството, а Итън остана последен. Нямаше как да не се тревожа, че незащитеният ми гръб може да се окаже прекалено голямо изкушение за арбалета му.

— Аз ще ви чакам тук — Адна затвори портала и се облегна на едно дърво. — Гледайте да не се бавите. Не съм сигурна, че и двайсетте пласта дрехи, с които съм се навлякла, ще ми помогнат толкова нависоко. Направо замръзвам.

Думите й ме откъснаха от мислите за препускане из преспите, които изпълваха ума ми.

— Защо не изчакаш вътре?

Като един, Търсачите се взряха в мен. Отвърнах на погледите им, без да разбирам защо се мръщят. Отвореният портал позволяваше да се види какво има от другата страна. Вярно, беше малко мъгляво, но все пак се виждаше.

Итън изръмжа нещо под носа си и Адна го изгледа, преди да ми се усмихне.

— Извинявай. Забравих, че не знаеш всички правила. Никога не оставяме отворени портали.

— Никога — повтори Итън, тъпчейки снега. — Освен това Тъкачите не участват в самите нападения. Те винаги остават в периферията на зоната, където провеждаме мисията си.

Адна се намръщи, но Конър поклати глава.

— Много добре знаеш защо се налага да го правим, съкровище.

— Затваряй си устата!