Андреа Креймър - Вълче биле

Възвърнах си човешката форма, преглъщайки отговора, напиращ в гърлото ми. Те какво очакваха? От опит се бях убедила, че Търсачи и арбалети не са добра комбинация за мен.

— В кухнята с Итън — отвърна Айзък.

— Как е той? — попита Адна. — Освен дето е натъпкан до пръсване с курабийки?

Айзък ме погледна.

— Започва да се съвзема.

— Ще трябва да се задоволим с толкова — каза Конър и като ме улови за ръката, ме затегли към вратата. — Айзък, запознай се с Кала. Тя е алфата, която ще оглави епохалния бунт на Стражите.

„Какво ще направя?“

Същинските измерения на този нов план се стовариха отгоре ми като лавина.

— Това ли е всичко? — ухили се Айзък. — Приятно ми е да се запознаем, будителко.

Стиснах десницата му и хвърлих изпълнен с неприязън кос поглед на Конър. Той ме потупа по рамото.

— Просто се погрижих да направиш нужното впечатление.

— Благодаря.

Айзък, чиято коса бе сплетена на безброй миниатюрни плитчици и бе вързана на опашка ниско на тила му, ни въведе в просторна, застлана с тепихи стая, съвършено празна, ако не се брояха оръжията, окачени по стените.

Лидия улови любопитния поглед, с който обходих помещението, и се усмихна.

— Зала за тренировки.

Последвахме Айзък през друга врата и бяхме посрещнати от бумтящ огън, мирис на прясно сварено кафе и две лица, едното — усмихнато, а другото — смръщено.

— Здравей, хубавице — Лидия разтвори ръце, за да прегърне жена, която също като нея трябва да бе на около трийсет и пет години и чиито дълги до раменете къдрици ми напомняха за козината на Брин, само дето тези на непознатата бяха синьо-черни.

— Днес е щастливият ми ден — каза тя и целуна Лидия.

— Може ли да бъде и моят щастлив ден? — подхвърли Конър, без да сваля очи от целуващите се жени.

— Не се опитвай да сваляш гаджето ми, Конър — разсмя се Лидия и силно прегърна другата жена.

— Не съм я свалял — възнегодува Конър. — Просто й направих комплимент. За нищо на света, не бих нагазил в твои води. Забравяш, че с теб патрулираме заедно и определено не изгарям от желание да усетя острото на камите ти.

— Мъдро — каза Лидия, а после обърна другата жена към мен. — Тес, това е Кала. Тя е заспалият вълк, за който се надявахме един ден да се пробуди.

— Както виждам, наистина се е събудила — Тес ми протегна и двете си ръце. — За мен е чест да се запознаем.

Пак тази дума — „чест“. Не знаех какво да мисля.

— Благодаря — отвърнах и поех ръцете й; те се оказаха топни и меки, а когато се усмихна, светлосините й очи буквално грейнаха.

Харесах я от първия миг.

— Имаме ли време за чашка кафе? — попита Айзък и вдигна една кана. — Или ще преминем направо към кървищата?

Погледнах го сепнато, учудена от въпроса, който съпоставяше кафе с проливането на кръв.

— Ти няма да ходиш никъде — каза Лидия и отново придърпа Тес в обятията си. — Берачите ще удържат фронта. В тази мисия ще участват само Нападатели и вълчицата.

— Както и аз — обади се Адна.

— Чух, че ти си новият ни Тъкач, Ариадна — отбеляза Айзък, докато си наливаше чаша кафе. — Добре дошла на борда.

— Адна — поправи го тя. — Просто Адна.

— Още ли се бунтуваш срещу баща си, Ариадна? — попита Тес, без да се откъсва от Лидия. — Нали говорихме за това.

— Вие говорихте за това — каза Адна и отиде да седне до Итън, който се взираше в чаша кафе и чиния, в която бяха останали само трохи. — А вие двете, ако нямате нищо против, се усамотете някъде. Не всички тук сме открили истинската любов, така че престанете да ни натрапвате късмета си при всяка удала ви се възможност.

— Я по-спокойно — отвърна Лидия. — Рядко ни се случва да сме заедно и ти много добре го знаеш. В повечето дни сме доволни, ако успеем да прекараме и час в един и същи пояс.

— Освен това си само на шестнайсет години, Ариадна — строго я изгледа Тес. — Все още не си имала време да откриеш истинската любов.

— Напротив, открила я е — Конър се настани на мястото до Адна и обви раменете й с ръка. — Просто не го е осъзнала.

Адна простена и отпусна глава върху масата.

— Ще се омъжа за първия, който ми даде чаша кафе, който и да е той.

— Метни една чаша насам, Айзък! — понадигна се Конър.

— О, моля ти се! — измърмори Адна, без да вдига глава от масата.

— Майтапиш ли се? — каза Конър. — Чаша кафе вместо годежен пръстен? Ето на това му казвам предложение по мой вкус.

Неволно докоснах хладната метална халка на пръста си, но когато улових погледа на Адна, побързах да скрия ръце под масата.