Кели Армстронг - Пробуждането

- Сестри ли? - изсумтя той. - Елитни охранители. Поисках да говоря с

истинския шеф - Давидоф. Те ме заведоха на среща с него на едно друго място, което приличаше на склад.

Описах му какво представлява сградата отвън.

- Да, същата. Вкараха ме вътре и. - лицето му се изкриви и той започна

да си спомня. - Дойде някаква жена и ме заговори. Русокоса. Каза, че е лекар. Белоус? Или Фелоус?

Леля Лорън. Сърцето ми щеше да изскочи.

- И тази жена, д-р Фелоус.

- Настояваше да кажа, че Дерек е започнал пръв. Че ме е заплашил, че ме е ударил, блъснал, и тъй нататък. Замислих се. Щеше да е малкото ми отмъщение заради отношението на тоя тъпак, с което трябваше толкова дълго да се примирявам. Само се будалках с него, когато Саймън се нахвърли срещу мен и ме размаза с онова заклинание.

Във версията, която ми бяха разказали, тъкмо Брейди се бе нахвърлил на

Дерек. Това дало повод на Саймън да се намеси, защото последния път, когато Дерек замахнал срещу някого, счупил гръбнака на хлапето.

- Значи д-р Фелоус е настояла да кажеш, че Дерек е започнал боя.

- Нямаше да го направя. Той щеше да ми го върне, а не ми трябваха други проблеми. И тогава се намеси Давидоф. Изведе я от стаята, но аз чувах как я навиква в коридора. Тя продължаваше да настоява, че Дерек е напаст и че единствената причина, поради която Давидоф го държи в дома, е защото не иска да си признае, че е направил грешка, като е включил и неговия тип.

- Тип ли?

- В експеримента.

Мраз прониза сърцето ми.

- К-какъв експеримент?

Брейди сви рамене.

- Каза само това. Давидоф и нареди да тръгва. Заяви, че е сгрешил с другите и че Дерек е различен.

„Другите? Дали е имал предвид другите върколаци? Или другите субекти от експеримента? Дали и аз не бях също такъв субект?"

- Споменаха ли.? - започнах аз.

Той извърна глава на една страна, сякаш гледаше нещо с крайчеца на

окото си.

- Какво има? - попитах.

- Не го ли чуваш? Ослушах се.

- Кое?

- Шепота.

- Може би е Лиз. Тя.

Брейди се вкамени. Подбели очи. После главата му се върна в предишното положение, жилите на врата му изкочиха навън, костите му изпукаха. Гърлото му се сви в спазъм и нещо вътре в него загълголи. Аз инстинктивно се втурнах на помощ. Ръцете ми преминаха през него, но усетих топлината на тялото му - изпепеляваща топлина, която така ме изненада, че паднах по гръб.

Когато дойдох на себе си, Брейди се беше успокоил. Брадичка му бе наведена, разкършваше раменете си, сякаш се е схванал. Погледна надолу към мен. Тъмните му очи горяха с жълтооранжев пламък. Мраз пропълзя от гърдите към гърба ми.

- Изплаши ли се, детенце? - гласът, който излизаше от устата на Брейди, принадлежеше на жена, при това беше висок и ясен, почти момичешки. - Имаш изключително добре развити инстинкти, но няма защо да се страхуваш от мен.

- К-къде е Брейди?

Тя наведе поглед към тялото, в което бе влязла.

- Харесваш ли го? Хубав е, нали? Всички творения на д-р Лайл са много хубави. Съвършени топки от съвършена енергия, готова да изригне.

За миг „Брейди" застана пред мен, лицето му се надвеси над моето, обля ме с горещия си изпепеляващ дъх, който имаше удивително сладък аромат. Оранжевите очи се впиха в моите, зениците се свиха като на котка.

- Момчето не може да ти помогне, детенце. Но аз мога. Трябва само да.

Ирисите и се извърнаха навътре и потъмняха, станаха кафяви като очите на Брейди, после отново пожълтяха и тя изръмжа:

- Дърпат го назад. Призови ме, детенце. Побързай.

- Да те п-призова.

- Призови ме. Аз мога.

Очите и отново се обърнаха, ръмжането стана по-дълбоко, прозвуча нечовешки - един звук, който накара кръвта ми да замръзне във вените. Отстъпих назад и се блъснах в стената.

- Призови ме - повтори тя, гласът и стана дрезгав и дълбок като този на Брейди. - Мога да отговоря на всичките ти въпроси. Призови ме.

Образът на Брейди затрептя, после се сви като картина на телевизионен екран, когато издърпаш електрическия кабел от контакта. Блесна бяла светлина и него вече го нямаше. Стори ми се, че на вратата се почука, ала не можех да помръдна -взирах се в пространството, където допреди малко беше образът на Брейди.

Вратата се отвори, влезе д-р Давидоф и ме намери залепена за стената.

- Клоуи?

Залитнах напред, като потърквах предмишниците си.

- Клоуи?

- П-паяк - посочих към леглото. - П-пропълзя ей там.

Д-р Давидоф подтисна усмивката си.

- Не се страхувай. Ще изпратя някого да почисти, докато ни няма. Отиваме на разходка. Време е да направиш една истинска обиколка и да получиш истински отговори.