Аня Баст - Магьосническа кръв

Тези сериозни разсъждения бяха за утре. Тази нощ той просто искаше жената, която обича.

Томас се качи горе до стаята си, за да открие, че тя беше оставила вратата открехната за него. Бутна я по пътя си, пристъпи вътре и вдъхна от познатата миризма на неговият апартамент в Сборището. Нищо, освен Изабел, не бе ухало толкова добре. Пара се носеше от вратата на банята.

Той влезе в облачето от парата, после спря вътре, за да има най-добрата гледка, която можеше да си представи — Изабел, гола в басейна с вода, очакваща го.

Животът не можеше да стане по-добър от това.

— Какво чакаш? — попита тя. Водата се плискаше в извивките на гърдите й и се нижеше около гърлото й. Той искаше да оближе тези капки една по една.

Свали дрехите си и се плъзна в добре дошлата топлина на ваната със стон от чисто удовлетворение. На часа водата се размърда в леки вълнения и вълни около него, масажирайки продължителната болка от малтретираното му тяло. Това беше едно от предимствата на това да бъдеш в една вана с водна магьосница.

Изабел се премести през ваната и се намести плътно до него. Гладката, мокра кожа се плъзгаше плавно срещу неговата, опъвайки всеки негови мускул. Тя започна с косата му, капвайки шампоан в дланта си и масажирайки го по неравната дължина.

— Копелетата са се опитали да те лишат от силата ти.

Ръката му покри китката й.

— Не успяха, защото не бяха хванали теб.

Топла усмивка заигра на устните й, насапуниса ръцете си със сапун и после ги плъзна по ръцете му, през раменете и гърба му. Томас издаде един нисък стон на удоволствие, докато тя го миеше от главата до петите, устните й проследяваха неговата вече чиста плът, докато го сапунисваше. Всяко натъртено място и разрез изглеждаха сякаш се лекуват по малко само от докосването й.

Беше дори по-добре, когато устата й откри неговата.

Отначало устните й трепереха срещу неговите колебливо. Той захапа долната й устна и я дръпна със зъбите си, докато плъзваше една ръка надолу по кръста й и през бедрото й, точно до сладката задна част на коляното й. Вдигна крака й над ханша си, наслаждавайки се на чувството от мократа й кожа срещу неговата.

Разтвори устните си и позволи на езика му да се плъзне в устата й, и потри интимните си части срещу силно копнеещият му член. Размърдвайки ханша си, тя потърси пениса му и се плъзна надолу по върха му.

Всичките му нервни окончания се събудиха за живот. Наклони глава назад и издаде стон при начина, по който топлите, копринени мускули на влагалището й паднаха на меки вълни и пулсира по дължината му, докато тя се нанизваше на него.

В едно цяло с Изабел, сега той наистина си беше у дома.

Притисна я към горния ръб на ваната, която се издигаше един инч над водната повърхност, и потъна толкова дълбоко е нея, колкото можеше. Тя обви крака около кръста му, а ръцете си около врата му, заравяйки носа си в извивката, където рамото му срещаше гърлото му. Там тя постави серия от целувки и нежни захапвания със зъбите й.

Вкарвайки и изкарвайки от нежната й, стегната топлина, той утоляваше дългите седмици нужда, която беше имал за нея. Пъхвайки ръка между телата им, той използва мокрите си пръсти, за да потърка клитора й, докато тя не потрепери и застана под него, забивайки зъби в рамото му.

Това беше грубо и бързо правене на любов, належащо. Щом се отпусна, той я постави на леглото и го направи отново, по-бавно, по-сладко. Сапунена пяна, изплакване, и повтаряне… за толкова дълго, колкото тя го имаше.

Затвори устните си плътно върху нейните, когато кулминацията връхлетя тялото му, влизайки дълбоко в нея, когато свърши.

След като свърши, те се плъзнаха във водата, преплетени един в друг. Дълго време не правиха нищо друго, освен да се докосват един друг, целувайки се по гладката, мокра кожа.

Тя захапа долната си устна и проследи една синина на рамото му.

— Колко лошо беше?

Ръцете му се затегнаха около нея. Не искаше да й каже за побоите, които получаваше всеки ден. Ако не беше Клеър, която му помагаше да се възстанови и му правеше магии, вероятно щеше да умре там.

— Лошо. Обаче можеше да бъде и по-лошо.

Потърка усти срещу рамото му.

— Стефан е жив.

Той стисна зъби, но не отговори. Втора точка за Дъскоф. Това беше вторият път, в който успяваше да избяга от тях.

— Той ми каза, че е сключил някаква сделка с Бойл — продължи тя.

Томас потри дланта си нагоре и надолу по ръката й и промърмори:

— Като се има предвид, че станахме свидетели на обезглавяването на Бойл, бих казал, че всички уговорки, които е направил, вероятно са анулирани.