Аня Баст - Магьосническа кръв

Когато Ру я направи отговорна за поддържането на Томас жив, беше отговорила с прилично сведени очи… но в съзнанието си беше започнала да планира това.

Никога не я бяха пречупили, копелета.

Отприщи магията си, извличайки я направо от Юдай, и веригите, които го опасваха, изщракаха. Томас не можеше да докосне тези вериги. но тя можеше.

Томас изпъна дългото си, широко тяло, точно когато охраната отвори вратата. Показването на магията му нямаше да остане незабелязано. Двамата тромави дааемони спряха внезапно до вътрешната страна на вратата и Томас удари като светкавица, увеличи мощта си и я насочи към тях. Пулсираше по кожата й, опознавайки място, което не можеше да си спомни, но й липсваше с цялото й сърце, вкус на дом, и после охраната беше повалена. Бяха мъртви, Клеър не се съмняваше.

Без да губят време, те прескочиха телата им и изтичаха надолу по коридора на затвора, преди още охранители да са пристигнали.Накрая, завиха зад ъгъла и затичаха право към цяла група дааемони.

ИЗАБЕЛ СЕ НАВЕДЕ НАД ЕДИН СНОП ЛИСТИ В библиотеката, примигвайки срещу изтощението, което я връхлетя. Стаята беше тъмна, освен светлината, осветяваща непосредственият й обсег. Мика и другите им помагаха по този проект, много след като се бяха оттеглили.

Тя не беше образована, не беше ходила дори в колеж, но след изчезването на Томас, тя беше преминала интензивен курс по много езотерични предмети, от които никога преди не се беше интересувала, като нюансите на арамейския и деликатните тънкости на земната магия.

До сега Сборището не бе имало причина да рови в историческите документи, съхранявани от не-магьосници, но откакто техният вещерски произход бе разкрит, Мика ги намирал и ги претърсвал за всякаква информация, която можеше да напасне с това, което бяха получили от Дъскоф. В процеса били открити знания, които трябваше да се пазят строго от вещерите. Ако Томас не беше заловен някъде там, те щяха да останат погребани завинаги. Това беше доста практично и някои от тях бяха много опасни.

Мънкайки на себе си, тя прочете реда, който й саздаваше проблеми за петдесети път и после провери два пъти трите превода, които имаше, опитвайки да открие кой от тях пасва най-добре на останалият текст.

Тя седна обратно, триейки горната част на носа си и затваряйки кървясалите си очи.

— Наистина трябва да оставя Мика да се занимава с това — измънка на себе си.

С всеки ден се приближаваха се до голям пробив за връщането на Юдай, давайки й достатъчно надежда да продължи. Опитваше се да не мисли за това колко дълго Томас беше някъде там или че възможността да е още жив ставаше все по-малка с всеки ден. Това не бяха неща, за които можеше да мисли постоянно.

Изабел се наведе и постави глава на листата пред нея. Сънят я примамваше, но тя се противопостави. Просто имаше нужда да даде малко почивка на очите си…

Една топла ръка се затвори около рамото й. Дъхът й заседна в гърлото й, задържан от познатото докосване. Би познала топлината на тази ръка навсякъде, тежестта й. Очите й се отвориха бавно.

— Изабел?

Неговият глас. Името й, произнесено от устните му.

Трябваше да сънува.

Изабел вдигна глава, сълзи пареха в очите й. Не можеше да е реално. Бутна стола назад, стана и се обърна.

Томас стоеше пред нея, облечен в същите разкъсани панталони, които беше носил преди три седмици. Косата му, заплетена и сплъстена, стърчеше нагоре на кичури около главата му. Някой я беше отрязал… лошо. Неговата сега къса коса хвърляше брутално красивото му лице в сковано облекчение. Беше свалил най-малко девет килограма. Някой се беше опитал да го измие, но прахта и мръсотията все още бележеха кожата му, заедно с изобилие от порязвания и синини. Миришеше тежко на кръв и демонска магия.

Изабел не я беше грижа.

Пристъпи към него, протегна ръка, опитвайки се да се закрепи за момент. Премигвайки, тя каза:

— Заспах. А сега сънувам.

Томас пристъпи към нея и я дръпна в обятията си.

— Не сънуваш, Изабел. Мислиш ли, че нещо в тази вселена е способно да ме спре да се върна при теб?

Тогава сниши устните си до нейните и й доказа, че беше, действително, от плът и кръв. Устните му нежно се плъзгаха по нейните, след това притиснаха властно. Езикът му се плъзна между устните й и се втри в нейния със свирепост, която спря дъха в гърлото й. Пръстите му се преплетоха в косата й, силните му ръце се обвиха около тялото й.