Тери Пратчет - Маскарад

— Да те уча ли? Не. Нямам търпение за тая работа. Но може би ще ти позволя да се учиш сама.

— И кога ний трите ще се сберем отново?

— Още не сме се срещали дори веднъж.

— Че как да не сме? Познавам те от…

— Не, бе. Трите още не сме си правили сборище. Сещаш се, де… официално…

— Е, добре… Кога ний трите ще се сберем?

— Вече сме тука.

— Добре. Кога?…

— Я по-добре млъкни и извади бонбонките от ружа. Агнес, дай бонбонките на Леля.

— Добре, Бабо.

— И внимавай да не изгориш мойта филийка.

Баба се настани удобно. Беше ясна нощ, макар че към Главината се трупаха облаци и вещаеха скорошен сняг. Искри литнаха към небето. Тя се озърна гордо.

— Нали е приятно ?

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3624

Издание:

Тери Пратчет. Маскарад

Преводач: Владимир Зарков

Редактор: Весела Петрова

Редактор на стиховете: Марко Ганчев

Художник корица: Джош Кирби

Излязла от печат септември 2002 г.

ИК „ВУЗЕВ“ — „АРХОНТ-В“ ООД

ISBN 954-422-071-2

Хората в Ланкър се придържаха към убеждението, че бракът е много сериозна житейска стъпка, затова усърдно тренираха за бъдещите съпружески задължения.

Вярно, тя не седеше до прозореца. Взираше се в огнището, когато долови, че идва Джарги Тъкачев. Но не в това беше същината, нали?

На английски conservatory означава и парник. — Бел.пр.

Или поне да докопа поредния шоколад.

„… по земя, по море и пяна…“

„… посочи ми пътя…“

Е-е… Тоест лягаха си по същото време, когато това правеха и кокошките, и ставаха по времето, когато се будеха петлите. Някои нехайно съставени изрази водят до недоразумения.

„Проклетата врата — пее Йодина. — Проклетата врата се запъва, запъва се, но все пак по дяволите ще я оправя…“

В Ланкър производството на домашен алкохол беше незаконно. От друга страна, крал Верънс отдавна не се заблуждаваше, че би успял да попречи на вещица в някое нейно начинание. Затова само помоли Леля Ог казанът й да не се набива на очи. Тя от все сърце одобряваше забраната, защото нямаше кой да я конкурира в разпространението на нейния продукт, известен като „скоросмъртница“ на всеки мъж, свличал се някога в канавката.

Най-точно казано, това означава разни фотографи да те гонят по петите, настървени да те снимат без някоя и друга дреха.

Без никакво съжаление, защото не виждаше за какво може да й послужи.

Бергхолт Стътли Джонсън, прочут навсякъде като Скапания Тъпанар Джонсън, беше най-знаменитият… или по-скоро най-печално известният изобретател в Анкх-Морпорк. Стана прословут, като не допусна пълната му безпомощност в аритметиката, липсата на каквито и да било умения и абсолютната неспособност да схване същината на който и да е проблем да попречат на бодрото му развитие като първия антиренесансов човек. Скоро след построяването на Падналата кула в Куирм той насочи усилията си към света на музиката, особено към големите органи и механичните оркестри. Образци на творчеството му все още се появяват на търгове и разпродажби, но още по-често се срещат на бунищата.

Една от най-важните особености на характера на Леля беше абсолютният отказ да се мисли за възрастна жена, но се възползваше от всяко предимство, което й осигуряваше този образ в очите на околните.