Иън Есълмонт: Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)

Гледката от пристанището не разкри повече информация. Докато минаваше през складовия район, Темпър чу най-различни слухове: че бойният кораб докарал нов командир на гарнизона и че Крепостта щяла отново да бъде активизирана като командна база за нова военна кампания срещу Корел. Но Темпър чу и обратното: че съдът превозвал имперските командващи на Корел, обявили пълна капитулация. Един стар рибар изрази мнението, че може би самият Император се е завърнал. Всички мъже и жени наоколо вдигнаха ръце и направиха знака против уроки, след което бързо се отдалечиха. Рибарят погледна към Темпър и му смигна.

Сандъци с товар се появиха от високата страна на кораба и хората от екипажа започнаха да ги спускат в лодките, които се разлюляха около огромния съд като водни буболечки около излегнало се на слънцето морско чудовище. Слухът за капитулацията на Корел се оказа доста интересен. Обикновено от юг идваха новини за свирепа местна съпротива, брой на жертвите, който бе достатъчно висок, за да бъде официално отречен, и никакъв напредък от времето на първите битки преди половин десетилетие.

Темпър бе плавал на много подобни кораби по време на безчет военни кампании на близки и далечни континенти. Позна и емблемата, която красеше платната на всички имперски кораби: изправения триноктест скиптър, сграбчил Имперското кълбо. Той бе ставал свидетел на пристанищни нападения, при които тези кълба заблестяваха като бледи слънца и взривяваха на парчета крепостни стени и други укрепления. По време на битки в открито море, кълбата сваряваха вълните, караха корпусите на корабите да избухват в пламъци и нанасяха смъртоносни удари на призовани морски демони.

Може би този кораб се бе върнал от война на такъв фронт. Темпър бе чувал, че Корел представлява поредица от архипелази, в които успехът на военната кампания зависеше изцяло от флотата. Това би обяснило появяването му тук.

Първата лодка достигна военния пристан под Твърдината на Мок. Превозваше само персонал. Тъмни и пищно облечени фигури стъпиха на плаващите докове. Очите на Темпър се присвиха, докато наблюдаваше как закачулените мъже и жени изчезват от поглед зад укрепленията. Това не му харесваше — никак даже. Тези фигури му бяха твърде познати, със своите черни кожени ботуши и ръкавици. С неприятно напрежение в стомаха, Темпър си спомни друг гарнизон, където имаше такива съдове: имперската столица Унта през пролива.

Рибарят бе вирнал брадичка в посока на пристана.

— Виждаш ли? Прав бях.

И се разкиска прегракнало, след което удари дланта си с юмрук.

Сега, докато трепереше на бръснещия вечерен вятър, Темпър си спомни как бе гледал този боен кораб и се бе чудил: нима бяха дошли за него? Нима го бяха проследили през три хиляди левги? Ако това бе така, значи не се стараеха да останат скрити. А това бе доста нехайно от тяхна страна.

Камбаната, възвестяваща края на деня, започна да бие тежко и сладко от Кулата на Мок. Ветропоказателят на Мок, забит на шипа, извисяващ се до Темпър, крилат и с формата на демон, започна да се тресе и да бучи сякаш го бе яхнал мощен вятър. Темпър изгледа древната реликва със сключени вежди; тази вечер ветровете бяха слаби.

Миг по-късно той чу своя началник, лейтенант Чейс, да се катери шумно по крепостните стъпала. Въздъхна при звука на тежката му, премерена крачка. Някой трябваше да отведе малкото пале настрана и да му обясни, че вече не марширува нагоре-надолу по парадния площад. Все пак това, че лейтенантът му бе зелен като пролетна фиданка, си имаше и своите добри страни — мъжът бе пунктуален до болка, а един дълъг следобед можеше да пресуши гърлото на всеки .

Чейс спря точно зад него. Темпър не му обърна внимание. Слушаше прибоя и гледаше как един пъргав куриерски катер пикира като чайка по белите гребени на вълните, опасно близо до подводните скали до остров Старата Вахта. „Невероятен усет към вятъра направлява този катер“, помисли си Темпър. „Или обладан от демони кормчия, забързал се за среща с Гуглата“.

Връх на меч задълба в гърба му, малко над кръста.

— Обърни се за разпознаване, войнико.

— Разпознаване? Чейс, понякога ми се иска да не се бяхме срещали.

Темпър се обърна и опря лактите си в грапавия варовиков зъбер.

Чейс прибра меча в ножницата и изпъна гръб като на парад. Дълги пера от някаква шарена птица се вееха на върха на железния му шлем. Месинговата и медна позлата на нагръдника на бронята му сияеше, току-що лъсната. Само кожените ботуши на младежа изглеждаха така, сякаш струват повече, отколкото Темпър изкарваше за година. Той погледна надолу към собствените си кърпени сандали, оръфани парцали, обвити около краката му и овехтялата черно-златна туника на малазански гарнизонен наборник.