Джеймс Кори - Пътят на дракона

— Винаги казва нещо такова, за да ме подразни.

— И винаги успявам.

— Така е, сър — излъга тралгунът.

— А богинята на кръглата баница ми изглежда особено малоумна.

— Кръглата баница? — попита изменникът.

— Въпросният култ си имал символ. Емблема. Голямо червено знаме с бял кръг в средата, разделен на осем парчета. Като нарязана баница.

— Не баница, а осемте посоки на компаса — поправи го Ярдем.

„И това не е — помисли си изменникът, докато ужасът се разливаше в кръвта му като черна вода. — Осемте крака на паяк.“

— Добре ли си, Кит? — попита го Уестер. — Виждаш ми се блед.

— Добре съм — отвърна изменникът. — Съвсем добре.

Ала в главата му имаше място само за една мисъл.

„Започнало е.“

Да напишеш книга винаги се оказва по-колективно дело, отколкото очакваш. Особено този проект черпи немалко от времето и вниманието на други хора. Безкрайно съм задължен на Уолтър Джоан Уилямс, Кари Вон, Ян Трегилис, Вик Милан, Мелинда Снодграс и Тай Френкел, които бяха с мен, когато удари светкавицата, и на Джим Френкел, който направи каквото му беше по силите. Също на агентите си Шона Макарти и Дани Барър, които бяха по-ценни от злато в това начинание, както и във всичко друго. Дължа изключителна благодарност и на хората в „Орбит“. Редакторите ми Дарън Наш и Донгуонг Сонг превърнаха работата ми по този проект в забавление, а професионализмът и прекрасното отношение на всички в нюйоркския и лондонския клон на издателската къща не спират да ме впечатляват. Тази книга би била друга без техните усилия.

Всички грешки и недомислици в романа са само и единствено мои.

Даниел Ейбрахам е автор на изключително успешната поредица „Long Price Quartet“. Номиниран е за наградите „Хюго“, „Небюла“ и Световните награди за фентъзи, печелил е наградата на Международната хорър гилдия. Пише също под псевдонимите МЛН Хановер и (заедно с Тай Франк) Джеймс С. А. Кори. Живее в Ню Мексико. Научете повече за автора на www.danielabraham.com.

— „Пътят на дракона“ бележи началото на нов ваш проект в сферата на епичното фентъзи. Какво ви подтикна към този проект и с какво той е по-различен от другите ви книги?

— Е, това всъщност е доста труден въпрос. Едва ли бих могъл да обясня какво ме е подтикнало. Да кажем просто, че идеята ми се стори добра. Бих могъл да ви разкажа за подхода обаче. Той беше много по-различен от всичко, което бях правил дотогава.

— В какъв смисъл?

— Ами, последното епично фентъзи беше на практика първата ми голяма книга. Реших, че е време да направя нещо различно, нещо ново. Исках да се науча как се пише „пълнометражна“ проза. Писал съм много разкази и бях свикнал с тяхната дължина, но романите са съвсем различно животно.

— Това е интересно. Ще се върнем отново към него, но бихте ли ми казали нещо повече за „новостите“ в книгата ви? Какво имате предвид?

— Исках да направя нещо, което хората не са виждали и чели. Исках да напиша епично фентъзи, в което насилието е сведено до минимум. Да разкажа историите на няколко души, истории, обхващащи целия им живот. И действието да не се развива в аналог на средновековна Европа. Исках да напиша нещо различно. Направих го и се гордея с това. Част от нещата, които научих, между другото, е, че да пишеш различно е лесно по начин, който ме изненада. И това насочи мислите ми в друга посока. Започнах да мисля как да заема елементи, които са сравнително познати, и да ги префасонирам. Не, не се изразих правилно. Нямам предвид да вземеш няколко беловласи метафори и да ги излъскаш. А да откриеш онова, което прави епичното фентъзи епично фентъзи — да откриеш силата на жанра — и да се сбориш свирепо с него.

— И как го направихте вие?

— Ами, през 2007-а свиках нещо като среща. Моя приятелка има къща недалеч от Санта Фе, с прекрасна дневна с изглед към пустинята, и бе така добра да ми я заеме за срещата, или симпозиума, както го нарекох тогава. Та на моя симпозиум дойдоха Джордж Р. Р. Мартин, С. М. Стърлинг, Уолтър Джон Уилямс, Мелинда Снодграс и неколцина други — сред тях и доста местни хора — и най-общо казано, цял ден седяхме и си говорихме що е то епично фентъзи. Откъде черпи силата си. Пазя си почти петчасов запис от онзи разговор. След това сериозно обмислих чутото и казаното, докато не усетих, че собствените ми възгледи започват да се оформят. И това беше началото на „Кинжалът и монетата“.