Джеймс Кори - Пътят на дракона

— Ще трябва да ми се довери.

Ситрин преглътна. Идеше й да повърне. Идеше й да запее.

Кимна. Парин Кларк я гледаше мълчаливо. После взе документа, който пишеше допреди малко, въздъхна и го скъса на четири.

— Явно ще трябва да напиша нов доклад с друго съдържание — каза и се усмихна сухо. — Поздравления за новата ви банка, магистра.

Погребението на Фелиа Маас бе в голяма степен засенчено от екзекуцията на съпруга й. Като по-голямата част от придворните, Гедер избра да присъства на екзекуцията. Тронът на крал Симеон беше издигнат на висок подиум. Астер седеше до баща си на по-малък трон със същия дизайн. И кралят, и принцът носеха черен хермелин. Пред подиума се ширеше залата, Фелдин Маас — коленичил в центъра й. Китките и глезените му бяха стегнати с тел и дори от галерията зад плетеното въже Гедер виждаше натъртванията по краката му и черните рани по гърба. Десетима екзекутори стояха в неправилен кръг около затворника. Маските им бяха от стомана и наподобяваха озъбени животни, но мечовете им бяха тъпи и ръждясали.

Барабан подхвана безразличния си призив. Това беше единственият звук, ако не се броеше някакъв малоумник, който шептеше на съседа си в дъното на залата. Гедер се постара да насочи вниманието си изцяло към спектакъла, да затвори очите и ушите си за другите хора. Макар че беше пристигнал късно, благородниците се бяха разстъпили да му сторят път и сега Гедер седеше на добро място с чудесен изглед на първия ред. Досън Калиам и двамата му синове бяха до него. Гедер беше с черното си кожено наметало от Ванаи, ала сега то не му стоеше добре. Тялото му беше променило формата си през лятото и плащът му висеше. Трябваше да се сети да го даде да го свият. Май всички, които не гледаха как Фелдин Маас се готви за среща със смъртта, гледаха него.

Крал Симеон, с посивяло сурово лице, вдигна ръка. Барабанът млъкна. Хората, струпали се в трите галерии, затаиха дъх. Дори малоумникът отзад най-после замълча.

— Имаш право на последна дума, предателю — каза кралят.

Фелдин Маас поклати бавно глава. „Не.“

Ръката на краля се спусна надолу. Екзекуторите направиха крачка напред и всеки заби меча си в тялото на осъдения. Бяха казали на Гедер, че върховете на мечовете са притъпени, и засилката на палачите, преди да ги забият в клетника, сякаш потвърждаваше казаното. Маас извика веднъж… само веднъж. Когато екзекуторите се отдръпнаха, той лежеше в растяща локва кръв, а десетте меча стърчаха от тялото му. Публиката издиша и звукът беше като вятър в гора.

Крал Симеон се изправи. Зад него принцът приличаше на статуя от светъл камък. Гедер се зачуди какво ли е да си само на девет години и да разбереш, че голям човек е кроил заговор за убийството ти, а след това да го видиш с очите си как умира наръган.

— Това е справедливата и заслужена участ на всеки, който поругае клетвите си за вярност пред Разсечения трон — каза кралят. — Нека всички, които станаха свидетели на това възмездие, разнесат новината, че всички предатели ще страдат и ще умрат.

Ръкопляскане и одобрителни възгласи изригнаха от всички страни. Гедер също се включи. Досън Калиам се наведе към него и извика, за да се чуят думите му през рева на тълпата:

— Тази победа е и твоя, Палиако.

Доста по-мек израз от онова, което му беше казал преди началото на церемонията. „Ти, ти даде смелост на Симеон.“ Това му беше казал Досън.

Барабанът подхвана отново ритъма си, кралят и принцът слязоха от подиума и напуснаха тържествено залата. Облечени в червено слуги дойдоха да изнесат трупа. Маас щеше да остане изложен на открито в продължение на седемнайсет дни, все така набучен като игленик с мечовете. След това разложените му останки щяха да бъдат изхвърлени в Прореза заедно с отпадъците от кухнята и мръсния канал, а всеки, който се опиташе да го измъкне оттам и да го погребе, щеше да увисне на бесилката.

Някъде зад Гедер, оттатък благородното множество, се отвориха врати. Сега, когато кралят беше излязъл и церемонията беше приключила, разговорите се надигнаха до оглушителен рев. Гедер не различаваше отделни реплики във всеобщата врява, затова се остави на слабото течение, което скоро го отведе до широките двери.

В просторните коридори на Кралски шпил нобилитетът на Антеа се раздели на стотина групички. Така разпръснат, шумът от разговорите стана по-поносим, макар и не по-разбираем. Гедер видя мнозина, които се преструваха, че не гледат към него, досещаше се какво си говорят: „Палиако твърди, че се е мотал из Кешет, а после се връща и знае всичко за заговора срещу принц Астер“ или: „Опожаряването на Ванаи е било част от плана му“, както и: „Казвах ти аз, че не току-така Палиако доведе лоялни на краля войници точно преди наемниците да се вдигнат на бунт.“ Вървеше бавно по коридора и се наслаждаваше на всичко.