Л. Смит - Дъщерите на мрака

Шосето беше тъмно и изоставено. Но не напълно тихо, имаше десетки малки нощни звуци, всички добавяйки се към един фон, хармонизирайки нощната тишина. Щеше да е приятно, освен ако куфарът на Джейд не натежаваше с всяка стъпка, която поемаше, и тя беше по-гладна, откогато и да е било преди. Тя знаеше по-добре от всичко, че не трябва да споменава на Роуан нищо, но това я караше да се чувства объркана и слаба.

Точно когато започваше да мисли, че ще трябва да остави куфара долу,и да почине, тя чу друг звук.

Беше кола, идваща иззад тях. Двигателят беше толкова шумен, че изглеждаше сякаш мина цяла вечност преди да ги достигне, но когато ги подмина, Джейд видя, че в действителност тя се движи доста бързо.

След това се чу забавяне по пътя и колата спря. Тя даде заден и Джейд видя момче, което гледаше през прозорецът към нея.

Имаше и друго момче на седалката до него. Джейд ги огледа любопитно. Изглежда бяха близо до възрастта на Роуан, и двамата имаха тъмен тен. Този зад шофьорското място имаше руса коса и изглеждаше, че не си я беше мил от доста време. Другият имаше кафява коса. Той носеше жилетка, без риза под нея. Имаше клечка зъби в устата си.

И двамата погледнаха към Джейд, изглеждаха толкова любопитни, колкото и беше тя. Тогава шофьорският прозорец се спусна надолу. Джейд беше очарована от това колко бързо го направи.

- Нуждаете ли се от превоз? - шофьорът каза със странно широка усмивка. Зъбите му блестяха в контраст с тъмното му лице.

Джейд погледна към Роуан и Кастрел, които тъкмо я настигаха. Кастрел не каза нищо, но погледна към колата с присвити, подозрителни очи. Кафявите очи на Роуан бяха много топли.

- Със сигурност бихме искали. - каза тя, усмихвайки се. След това, съмнително, - Но ние отиваме към Фермата Бърдок. Може да не ви е на път...

- О, хей, знам това място. Не е далеч. - този с жилетката каза с клечката си в уста. - Както и да е, всичко за една дама. - каза той, с което изглеждаше, че е опит за галантност. Той отвори вратата си и излезе от колата. - Една от вас може да седне отпред, а аз ще седна отзад при другите две. Голям съм късметлия, нали? - каза той на шофьора.

- Късметлия. - шофьорът каза, усмихвайки се с огромната си усмивка отново. Той отвори вратата си също.

- Ти давай, сложи тази носилка за котка отпред, а куфарите могат да отидат в багажника. - каза той.

Роуан се усмихна на Джейд и Джейд знаеше какво си мисли тя. Чудя се дали всички наоколо са толкова приятелски настроени? Те разтовариха багажа си и след това влязоха в колата, Джейд отпред при шофьора, Роуан и Кастрел бяха на задната седалка от двете страни на момчето с жилетката. Минута по-късно те летяха надолу по пътя с това, което според Джейд беше превъзходна скорост, с чакъла потропващ под гумите.

- Аз съм Вик. - шофьорът каза.

- Аз съм Тод. - момчето с жилетката съобщи.

Роуан каза:

- Аз съм Роуан, и това е Кастрел. Това отпред е Джейд.

- Вие момичета приятелки ли сте?

- Ние сме сестри. - Джейд каза.

- Не приличате на сестри.

- Всички казват това. - Джейд имаше предвид всички, които бяха срещнали след като избягаха. Обратно вкъщи, всички знаеха, че са сестри, затова никой не го казваше.

- Какво правите тук толкова късно? - Вик попита. - Това не е подходящо място за такива добри момичета.

- Ние не сме добри момичета. - Кастрел обясни моментално.

- Но се опитваме да бъдем. - Роуан каза през зъбите с в бърз отговор. На Вик тя каза, - Ние чакахме нашата пра-леля Опал да ни вземе от автобусната спирка, но не пристигна. Ще живеем във Фермата Бърдок.

- Онази стара лелка Бърдок ви е леля? - Тод каза, махайки клечката за зъби от устата си. - Този луд стар прилеп? - Вик се обърна, за да го погледне, и двамата се засмяха и разтресоха главите си.

Джейд погледна настрани от Вик. Тя зяпна носилката за котката, вслушвайки се в малките пискливи звуци, които Тайги издаваше, когато беше буден.

Тя се чувстваше само малко... неспокойно. Тя усети нещо. Дори тези типове да изглеждаха приятелски настроени, имаше нещо под повърхността. Но на нея й се спеше прекалено много и главата й беше прекалено лека - от глада, за да може да усети какво точно беше. Роуан все още изглеждаше учтива и объркана, но Кастрел погледна към дръжката на колата от към нейната страна замислено. Джейд знаеше, че тя търси дръжката. Нямаше такава.

- Прекадено лошо. - каза Вик. - Тази кола беше истински буклучарник, дори не може да се отвори задната врата отвътре.

Той грабна лакътя на Джейд толкова силно, че тя можеше да усети напрежението върху костта си.