Лоръл Хамилтън - Окованият нарцис

Най-накрая открих гласа си.

-Ти си му се обадил.

-Разбрахме се, че на когото и да се обадиш първи, той ще се свърже с другия.

-Трябваше да ми кажеш - казах.

Жан Клод сложи ръцете на бедрата си.

-Не ме вини за това. Той пожела да е изненада, не аз.

Погледнах Ричард.

-Това истина ли е?

Той кимна.

-Да.

-Защо?

-Защото ако играех честно аз все още нямаше да съм получил целувка. Не можех да стоя тук и да те гледам, без да те докосна.

Не беше толкова думите, колкото погледа в очите му, горещината в лицето му, накара ме да се изчервя.

-Аз играх честно ma petite, и все пак аз съм по-наказаният от двамата - Жан Клод протегна ръка към мен.

- Може да започнем с целувка?

Внезапно осъзнах, че стояхме на дансинга близо до металната рамка и чакащите актьори. Привличахме вниманието на зрителите, а аз не исках това. Разбрах когато щита не бе на място. Почти всички в стаята бяха превръщачи. Можех да усетя енергията им, като докосване на топла наелектризирана козина, а те можех да усетят нашите аури.

Кимнах. Внезапно исках уединението което Жан Клод бе предложил по-рано. Но гледайки към Жан Клод и Ричард, разбрах, че не си вярвах да съм сама с тях. Ако получихме стая за себе си, не можех да гарантирам, че сексът ще е само метафизически. Да си го призная, дори само на себе си беше засрамващо. Колкото и неудобно бе да го направим пред публика, все пак е по-добре, от колкото да го направим на уединено място. Тук знаех че ще кажа стоп, навсякъде другаде не бях сигурна. Не мислех за леопардите. Мислех колко чувствена и гола усещах кожата си. По дяволите.

-Целувка, защо не.

-Можем да си вземем стая - каза Ричард тихо.

Поклатих глава.

-Не, без стаи.

Той протегна ръка към мен и погледа ми беше достатъчен че да накара ръката му да падне.

-Ти не ни вярваш.

-Или на себе си - казах тихо.

Жан Клод държеше ръката си към мен.

-Ела ma petite, отлагаме шоуто.

Гледах ръката му за сърдечен удар, тогава я поех. Очаквах от него да ме дръпне към тялото си, но не го направи. Той затвори дистанция между нас. Погледнах го въпросително и той докосна лицето ми нежно, пръстите му се носеха по страните на лицето ми, като колеблива пеперуда, сякаш се страхуваше да ме докосне. Наведе лицето си към мен и пръстите му докоснаха кожата ми. Ръцете му се плъзнаха по страните на лицето ми, държах го като нещо деликатно и чупливо.

Никога не го бях усещала толкова колеблив около мен, толкова несигурен. Дори когато устните му се носеха над моите се чудех, дали той щеше да го направи със силата на Ричард. Тогава устните му докоснаха моите и аз спрях да мисля. Беше като преграда, неговата уста върху моята. Тогава той леко ме целуна. Жан Клод отхвърли учудващо дългата си черна коса през едното рамо, така че дясната страна на лицето му беше чиста и светла и косата не пречеше на целувката. Прокарах ръката си по челюстта му, очертавайки лицето му, дори по-нежно от колкото той ме целуваше. Той потръпна под докосването ми и го усетих да трепери под ръката ми, което доведе мек звук от гърлото ми. Устата на Жан Клод се притисна към моята достатъчно силно, че да мога да усетя зъбите му срещу устните си. Отворих устата си и го пуснах вътре, прокарах езика си деликатно по зъбите му. Бях се научила във френските целувки с вампир, но беше рисковано удоволствие.

Прокарах езика си между зъбите му и се порязах сама. Беше бърза, остра болка, но Жан Клод издаде мек гърлен звук, секундата преди да усетя кръвта.

Ръцете му бяха внезапно на гърба ми, притискайки ме срещу тялото си. Целувката никога не спря и нуждата растеше, докато той се хранеше от устата ми, опитваше се да ме изпие.

Може би щях да се отдръпна, може би не, но момента в който телата ни се докоснаха, беше прекалено късно. Нямаше връщане назад, без отказване, нищо освен усещането. Усетих студения, трептящ вятър, когато неговата аура докосна моята. За един трептящ момент ние бяхме притиснати, един към друг, енергиите ни дишаха, една срещу друга, като двама големи звяра. Границата, която разделяше аурите ни изчезна. Мисля, че е както, когато правиш любов и внезапно сякаш кожата ви изчезва, прилепвате се към партньора си, давайки ви интимност, която никога не сте си представяли, нито планирали, нито искали.

Изкрещях и той ме повтори, като ехо. Усетих, че започваме да падаме към земята, но Ричард ни хвана, прегърна ни към тялото си, постави ни нежно на пода. Силата не прескочи към него, не знам защо.

Тялото на Жан Клод беше върху моето, притискайки ме към пода, слабините му притискаха моите. Той притисна бедрата си към мен, принуждавайки краката ми да се разделят около стегнатите му краката. Исках го в мен, исках да ме язди, както силата ни яздеше.