M. Харисън - Вирикониум

Краткото съдържание се оказа непреодолимо. Дори в тезисен вид теологията на уулимарите беше загадъчна смесица от абстрактна философия и висша математика, още по-сложна от зовоалираната терминология, която се използваше. Почти всяка втора дума започваше с главна буква, всеки термин имаше най-малко петдесет синонима, един от друг по-неясни. С една дума, нямаше страница, където да бе ясно какво иска да каже авторът.

След три дни усърдно учение под бдителното око на Хлу нам Пук Убонидус все още не знаеше в кои Богове вярват жителите на Уулимар. Текстовете боравеха с мъгляви понятия, като „Морето на Себевглъбяването“, „ Аримпаз Истинската Светлина“, „Висшата Свръхдуша“, „ Уруван Безкраят на Времето“, „Пластовете на Живота“, „Единният Свят Дух“, „Трансцедентално Съзнание“, „ Талакта Единственият Прав Път“, „Космическо Самосъзнание“ и още по-загадъчното „ Гурнуз Въртящата се Истинност“. Бе невъзможно да се прецени дали Правоверните гледат на тях като на божествени същества, или просто като на съществени понятия. Убонидус употреби цял час в най-дълбок размисъл с надеждата да се справи с тази гъста метафизична материя, но в края на краищата се отказа с уморена въздишка. Изпита съжаление към бедния Куам Ган Чи, който се бе опитал да направи идеите на религиозните водачи по-смислени.

Мисълта за Куам Ган Чи го подтикна да зададе деликатен въпрос на техния Прецептор. Между собствените имена на жителите и наименованието на града им съществуваше странно несъответствие. Уулимар звучеше великолепно на езика на Долен Пергон и значеше „главен град на брега на река“. Но имената на хората, които бяха срещнали до този момент лично или в качеството им на литературни герои, сякаш бяха от Партушт. Върховният Архипапа на Единствената Позната Истина, едновременно държавен и духовен баща на уулимарите, например се наричаше Тед Джемд Вожд, а „Джемд Вожд“ беше типично име на партуштянин. Прекият началник на Хлу, който от време на време надничаше по време на уроците и ги оглеждаше подозрително, се казваше Ит мак Джорб, а „мак Джорб“ също бе типично партуштко име. Убонидус попита защо това е така?

Отговорът на Прецептора бе завоалиран, неохотен и на практика безсмислен. Но Убонидус накара малките си сиви клетки да поработят по-здраво и стигна до естественото заключение, че първоначалните основатели и управници на Уулимар са били пергоните. Робската класа вероятно се е състояла предимно от партуштяни. Неизвестно по какъв начин, последните са успели да обърнат баланса на силите в своя полза, дали чрез революция, дали с мирни средства, това бе невъзможно да бъде научено, но фактът бе, че някогашните владетели сега бяха роби. Съответно бе възникнала „Единствената Позната Истина“, като религия на гордите победители. Естествено, кой би продължил религиозните традиции на довчерашните си господари, било то Ваваизъм, та това бе опасно!

Скоро стана ясно, че техните все още неофициално предявени престъпления се състояха от много повече прегрешения, отколкото бе едно обикновено прелитане над града на гърба на хлагоцит.

Най-неприятно бе, че бяха виновни в демовариране, т.е. различаваха се значително от класическия уулимар. Това, че Убонидус бе дребен, с жълтеникава кожа и дръпнати очи, бе също толкова голямо престъпление за жреците, колкото бе и да си двуметров бронзов гигант със ясни сивосини очи. Те съвсем искрено вярваха, че техният тип е прародител на всички хора на Туурана и е единствено благословен, всички останали се подиграваха с божествената истина, а това бе трета степен богохулство.

И това не бе всичко. Че изповядваха други религии, бе разбираемо и можеше да им се прости, защото щяха да бъдат пречистени при покръстването, но други техни провинения бяха:

1. Незаконнороденост — родителите им не изповядваха религията на Уулимар, следователно те нямаха право на законно съществуване в страната, освен ако не изберяха най-суровите средства за пречистване;

2. Детеубийство — тъй като не бяха приели Правата Вяра навреме, при навършване на пълнолетие, се смяташе, че автоматически са „убили и опорочили“ детството си, което за един уулимар бе период на приемане само на одобрени храни и усилено религиозно обучение;

3. Служба на силите на Злото — защото целия си досегашен живот на зрели мъже бяха прекарали в робуване на чужди религии, които в очите на правоверните бяха чиста проба служба на Дявола.